Постоянното посягане към храна често е свързано не с истински глад, а с навик, стрес или небалансирано меню, пише Дир БГ. Затова първата стъпка е да се открие причината, вместо просто да се забраняват междинните хранения.
Когато похапването стане почти непрекъснато, то може да затрудни контрола върху общия прием на храна и да донесе усещане за тежест. Особено рисково е, ако човек пропуска закуската или силно ограничава храната с идеята да отслабне.
По-равномерно хранене
Според материала по-практичният подход е храната да се разпределя по-равномерно през деня. Добре балансираните основни хранения с белтъчини, мазнини и въглехидрати засищат по-дълго и намаляват вероятността за бърз глад няколко часа по-късно.
Важно е и какви въглехидрати присъстват в менюто. Когато преобладават захар, сладки изделия и бял хляб, ситостта е кратка, а желанието за нова храна се връща по-бързо.
Изборът на храни
По-подходящи са сложните въглехидрати от пълнозърнести храни, бобови растения и зеленчуци. В текста се препоръчва основната част от въглехидратите да идва от по-бавно усвояващи се източници, а бързите да останат в по-малък дял.
Сред полезните варианти са елда, овес, просо, ечемик и леща, както и зеленчуци с повече фибри. Зелето е посочено като продукт, който създава по-продължително усещане за ситост.
Повече белтък и ферментирали храни
Не бива да се подценява и белтъкът. Към менюто могат да се включат пилешко, пуешко, говеждо, риба тон, скариди, соя, червен боб, леща, тофу и зелен грах.
Дир БГ отбелязва още, че ферментиралите храни като кисело зеле, кимчи и ферментирали зеленчуци също могат да помогнат за по-разнообразно и засищащо меню. Те обаче не са самостоятелно решение, ако човек посяга към храна заради емоции или стрес.
Сред споменатите възможности е и комбуча, но основният извод остава същият: най-важни са балансираното хранене, достатъчно засищащите основни хранения и разпознаването на моментите, в които гладът не е истински.
