Следващите изследвания на тленните останки, пристигнали от Солун миналата събота, ще се правят в международен екип и ще продължат дълго, съобщиха учените на среща с журналисти в София, предава БТА. Според тях резултатите от пълната научна работа може да станат готови най-рано след две до три години.
Екипът от НАИМ-БАН и Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН представи първите си данни след седмица работа в Музея на византийската култура в Солун. Ние самите никога не сме се съмнявали, че това е цар Самуил, каза доц. Христо Попов.
Какво показват костите
Антропологичният анализ на останките от саркофаг “Гама”, свързвани с цар Самуил, сочи възраст между 60 и 70 години и ръст около 173 см. По костите са установени дегенеративни изменения, възпалителни процеси и травма на предмишницата, довела до лъжлива става и сериозно увреждане на лявата ръка.
Според доц. Виктория Русева тези проблеми вероятно са причинявали силни болки и са затруднявали движението на владетеля, въпреки че историческите извори го описват като участник във военни походи.
В саркофаг “Алфа” е открит костен фрагмент от дете на около 7-14 години, а в саркофаг “Бета” са установени непълни останки от четирима души – трима мъже и дете.
Останките от “Делта”
Особен интерес представлява саркофаг “Делта”, където са идентифицирани останки, свързвани с Гаврил Радомир. Става дума за мъж на около 45-50 години, вероятно до 60, с ръст около 170 см и добре развита мускулатура.
По костите му са открити следи от загуба на зъби приживе, изменения на челюстта и гръбначния стълб, както и травми по подбедрицата и черепа. Според учените травмата на главата не е била животозастрашаваща и вероятно са били оказвани медицински грижи.
В същия саркофаг са намерени и останки от най-малко осем деца на възраст между три месеца и пет години, установени по фрагментарни и смесени кости.
Какво предстои
Предвиждат се радиовъглеродно датиране, анализ на древна ДНК, изследване на стабилни изотопи и нова реконструкция на главата на цар Самуил. Пробите от малки костни фрагменти вече са изпратени в лаборатории в Германия, включително в Майнц и Бон.
Учените подчертаха, че ДНК анализът не е единственият критерий за идентификация и че заключенията трябва да се правят на основата на исторически, археологически и антропологични данни. Засега не се предвижда отваряне на саркофага и изваждане на костите.
