Германски официални представители съобщиха, че разговорите ще бъдат съсредоточени върху правно обвързващи гаранции за сигурността на Украйна, които да влязат в сила след спиране на огъня. За срещата съобщава Дир БГ, позовавайки се на агенция Ройтерс, цитирана от БТА.
Срещата на т.нар. Коалиция на желаещите се провежда на фона на настояванията на европейските страни да участват в разговорите под егидата на САЩ за прекратяване на войната.
Часове преди берлинската среща се очаква в китайския град Шънджън да се срещнат Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин. Двамата участват там в лидерски форум заедно с китайския президент Си Дзинпин, а Украйна се очаква да бъде една от темите им.
В Европа има опасения, че на срещата в Шънджън могат да бъдат взети решения за войната и бъдещето на континента без европейско участие. Германски представители посочиха, че изборът на момента за берлинската среща цели да даде възможност на европейските съюзници да реагират бързо и единно на евентуални съобщения от Китай.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че срещата в Берлин ще позволи да бъдат обсъдени преговорите с Уиткоф и Къшнър и да се изяснят подробности около разговорите на Тръмп в Китай. “Украйна ясно заявява желанието си за мир и ние винаги работим конструктивно”, посочи той.
По информация на Ройтерс, САЩ и Европа все повече се раздалечават в позициите си, след като администрацията на Тръмп ограничи подкрепата за Украйна и настоя съюзниците в НАТО да отделят повече средства за отбрана. Разногласията се проявиха отново на 17 ноември, когато Германия и Великобритания отхвърлиха критиките на Вашингтон към украинските удари по петролна инфраструктура и складове дълбоко в руския тил.
Британският премиер Анди Бърнам заяви, че срещата в Берлин ще покаже, че европейските съюзници запазват твърдата си подкрепа за Украйна. Той каза, че те са “по-единни от всякога в усилията за постигане на траен и справедлив мир, който да сложи край на тази безсмислена война”.
Великобритания ще обяви нови подробности за пакет от мерки в подкрепа на Украйна. Той включва далекобойни дронове, способни да нанасят удари на голямо разстояние в Русия, както и безпилотни летателни апарати за логистика и разузнаване.
Европейските страни, които предоставят най-голямата помощ на Украйна, останаха до голяма степен встрани от преговорите под егидата на САЩ с Москва. Те изпратиха представители в Абу Даби миналата седмица, но Кремъл не се съгласи те да участват в бъдещи преговори.
Срещата в Берлин е част от поредица действия на европейските съюзници за засилване на подкрепата за Киев на фона на засилените руски удари по енергийната и друга инфраструктура на Украйна преди зимата. На 18 ноември Европейската комисия предложи нов заем от 45 милиарда евро, който да помогне на страната да покрие бюджетен недостиг от 70 милиарда евро за 2027 г.
По-рано през седмицата Контактната група за предоставяне на отбранителна помощ на Украйна се съгласи да изпрати още оръжие. А по-рано през ноември в Полша започна учение на Коалицията на желаещите, предназначено да провери как западните армии биха могли да подпомогнат евентуална мироопазваща мисия в Украйна, ако боевете спрат.




















