Нобеловият лауреат Филип Агион откри третия ден на Green Transition Forum 6.0 в София с тезата, че България има реален шанс да използва своя човешки капитал за по-бързо развитие. По думите му това е възможност страната да прескочи познатите етапи на индустриализация и да се насочи към по-висока добавена стойност.
Форумът в София
Събитието се провежда от 1 до 5 юни и е организирано от Dir.bg. В програмата на GTF 6.0 са включени над 110 панела, кръгли маси и интервюта на четири сцени с повече от 450 лектори от 37 държави.
Агион подчерта, че качественото образование е решаващо в условия на демографски спад и икономически капани. Той посочи и личната си връзка с България чрез проф. Минчо Бакалов и българската икономистка Стефани Станчева, която определи като бъдещ нобелов лауреат.
Иновации срещу застой
В лекцията си преди панела “От стагнация към динамизъм – преосмисляне на растежа в ера на глобални предизвикателства” Агион обясни, че растежът идва не от натрупване на капитал, а от иновации и “творческо разрушение”, при което новите технологии изместват старите.
Той припомни работата си с Питър Хауит и модела на ендогенния растеж, според който предприемачите инвестират в изследвания, за да получат временна пазарна преднина. Според него именно тук възниква и противоречието – иноваторите имат нужда от стимул, но после често се опитват да блокират следващите конкуренти.
Конкуренция, Европа и България
Филип Агион посочи, че връзката между конкуренцията и растежа е “обърната U-образна крива” – при ниска конкуренция повече съревнование ускорява развитието, но при твърде висока може да действа обезкуражаващо върху по-слабите играчи. По думите му развитите икономики имат нужда от силна конкуренция, за да останат близо до технологичната граница.
Той коментира и изоставането на Европа след 90-те години, като изтъкна липсата на единен пазар, достатъчно рисков капитал и мащабни инструменти за финансиране на иновации. Според него България може да се възползва от по-голямата си гъвкавост, но само ако изгради среда за свободна конкуренция и не позволи новите предприемачи да бъдат задушени от утвърдените играчи.
Агион завърши с предупреждение, че икономическият напредък трябва да върви заедно със социална защита. Той посочи датската “флексигурност” като добър пример за съчетание между пазарна динамика, преквалификация и сигурност за работещите, както и ролята на образованието за откриване на таланти от бедни семейства.
В края на лекцията си икономистът акцентира и върху изкуствения интелект, като призова за антимонополно регулиране, подкрепа за отворения код и локална изчислителна инфраструктура. По думите му България може да развие силни научни центрове и да се позиционира като регионален център за AI.
Лекцията му беше посрещната с аплодисменти в “София Ивент Център”, след което Агион участва в дискусионен панел с представители на бизнеса и академичните среди.
Ключови изводи
- България има шанс да ускори развитието си чрез човешкия капитал.
- Образованието и конкуренцията са основни условия за растеж.
- Иновациите изискват силни институции и активна подкрепа за предприемачите.
- Изкуственият интелект налага нова индустриална и регулаторна политика.
