На 25 октомври предстоят избори за държавен глава, а кампанията започва месец по-рано. До 22 септември трябва да са ясни всички претенденти за “Дондуков” 2, припомня Дир БГ.
България е парламентарна република и това определя ролята на президента: той не управлява пряко държавата, а има ограничени, но важни функции. Според Конституцията от 1991 г. държавният глава е замислен като фигура, която олицетворява единството на нацията и действа като коректив на властта.
Президентът може да се обръща пряко към народа, да поставя теми като демография, образование, духовност, зелен преход, бедност, регионални различия и качеството на здравеопазването. Той може да настоява и за независима съдебна система, отговорно членство в ЕС и НАТО и защита на националния интерес.
Какво реално прави държавният глава
Сред основните му правомощия са командването на въоръжените сили, свикването на Консултативния съвет за национална сигурност и участието в модернизацията на армията. Той назначава и служебно правителство, но вече по ограничена процедура и от конкретен списък.
Президентът има и право на отлагателно вето върху закони, приети от парламента, както и участие в назначаването на висши магистрати и членове на регулаторни органи по ред, определен със закон. Освен това дава българско гражданство и упражнява право на помилване, като работи в тясна координация с Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието.
Какво не може да обещава
Кандидат-президентът не може да обещава, че ще вдигне пенсиите, ще увеличи заплатите или ще намали данъците. Това е в правомощията на Министерския съвет, а президентът няма законодателна инициатива по бюджета и не води фискалната политика.
Той не може да гарантира и строеж на пътища, болници или детски градини, нито да обещава реформи в здравеопазването. Може обаче да критикува решенията на правителството и да настоява за по-добра политика.
Същото важи и за обещания като “ще вкарам корумпираните в затвора” – държавният глава няма разследващи функции и не е прокурор или съдия. Дир БГ подчертава, че президентът може да говори за законност, но не и да поема чужди институционални задачи.
На 25 октомври са осмите президентски избори. Според списъците за последните парламентарни избори избирателите са 6 627 747, но се очаква на президентския вот да гласуват малко над 3 милиона души. Почти сигурно е, че новият президент ще бъде избран на балотажа на 1 ноември.
