Вижте публикацията в Instagram
В началото на 11 септември 2001 г. Ню Йорк е в обичайния си сутрешен ритъм, а в Брайънт парк тече подготовка за поредно ревю от New York Fashion Week. По-късно историята на Дир БГ припомня как денят, посветен на мода, се превръща в един от най-мрачните в историята на града.
Сред гостите са модната редакторка на британския Evening Standard Лора Крейк и фотографът Кавън Поусън, които тръгват към ревюто на Лиз Ланге, насрочено за 9:00 ч. Това е първото ревю в рамките на седмицата, посветено изцяло на дрехи за бременни.
Само минути по-късно американският полет 11 на “Американ Еърлайнс” се врязва в Северната кула на Световния търговски център, а 17 минути след това полет 175 на “Юнайтед Еърлайнс” удря Южната кула. До края на сутринта двете сгради рухват, а почти 3000 души загиват.
Ревюто продължава, докато новината се разпространява
В Брайънт парк първоначално нищо не подсказва какво се случва. Фотографи, редактори и модели остават по местата си, а ревюто започва по график. Информацията за атаката стига бавно, затова събитието приключва, преди всички да разберат мащаба на трагедията.
Когато Крейк и Поусън напускат мястото, вече е ясно, че не става дума за инцидент. По-късно Поусън казва пред DailyMail: “Това не е самолетна катастрофа. Това е терористична атака”.
Крейк тръгва пеша към хотела си и по пътя вижда хора, покрити с пепел, претъпкани улици и паника. Малко след това чува тежък тътен, който по-късно свързва със срутването на Южната кула в 9:59 ч.
Модата се пренасочва към спасителните действия
След атаките Седмицата на модата е прекъсната, а част от пространствата ѝ са използвани за нуждите на спасителните екипи и близките на изчезнали хора. Палатките в Брайънт парк и “Челси Пиърс” са превърнати в медицински пунктове и временни места за събиране на информация и вещи.
Според Съвета на американските модни дизайнери атентатите спират цялата индустрия в момент, когато сезонът пролет/лято 2002 е в разгара си. Въпреки това някои по-късни презентации се провеждат в по-сдържан формат.
Същото утро заварва в Ню Йорк и главната редакторка на Glamour Джо Елвин, която е в “Сохо Гранд хотел”. Тя усеща треперенето на сградата малко след удара в Северната кула, а после вижда препълнено фоайе и хора, които не знаят накъде да тръгнат.
Телефоните не работят, затова екипът ѝ гледа CNN в бар отсреща. По-късно Елвин разказва, че страхът остава с нея години наред и се проявява в ежедневни ситуации, включително в напрежение при пътуване с метро.
Двадесет и пет години след атаките 11 септември остава дата, която за едни е част от учебниците, а за други е личен спомен за пепел, тишина и страх. За хората в Ню Йорк онова утро е денят, в който модната седмица спира, а градът никога не изглежда същият.
