Идеята е на д-р Бисера Занкова и доц. д-р Иво Инджов, съавтори на книгата “Литературната журналистика в България: от соцочерка и пътеписа през “задочните репортажи” до съвременната периферна документална проза”, съобщи доц. Инджов.
Монографията беше представена вчера по време на международния литературен фестивал в Русе, организиран от Международното дружество “Елиас Канети”.
Защо е нужна дисциплината
Според д-р Занкова, която е и президент на фондацията “Медии 21”, литературната журналистика може да улови онова, което новините и традиционните репортажи често пропускат – човешкия глас, атмосферата и паметта.
Двамата изследователи се надяват новата дисциплина да насърчи бъдещите журналисти да четат повече художествена литература, документална проза и сборници с репортажи.
Мястото на жанра днес
Доц. Инджов посочва, че дигиталната среда, ориентирана към краткост и бързо потребление, изглежда естествен противник на литературната журналистика, но технологиите отварят и нови възможности за развитието ѝ.
По думите му разгърнатите мултимедийни разкази, които съчетават текст, фотографии, видео, звук, карти и графики, могат да доближат жанра до младите потребители на дигитално съдържание.
Представянето на книгата в Дом Канети е дало възможност да бъдат откроени и основните резултати от изследването, което според БТА предлага първия по рода си системен поглед към българската литературна журналистика.
В книгата се подчертава още, че въпреки богатата традиция на документалното писане, този тип журналистика у нас остава периферно явление заради комерсиализацията, ускорения ритъм на новинарските медии, ограниченото пространство за дълги форми и недостатъчната академична подкрепа.
