Русе не се обезлюдява само в политическите речи, мрачните прогнози или разговорите между хората. Това вече се измерва ден по ден. Към 31 декември 2024 г. населението на град Русе е било 121 168 души. Година по-късно то вече е 120 282 души. Разликата е 886 жители за 365 дни, или средно 2,43 души на ден. Казано по-просто – Русе губи около 17 жители седмично и близо 74 души месечно. Това е статистическа средна стойност.
Зад всяка единица в тази статистика обаче стои човек – млад русенец, избрал друг град, семейство, което не вижда бъдещето си тук, или възрастен жител, след когото остава празен апартамент. И докато от Община Русе редовно чуваме за проекти, стратегии, инвестиции и “устойчиво развитие”, най-важният показател продължава да се движи само в една посока – надолу.
Две управления = един и същ резултат
За да бъде сравнението коректно, трябва да погледнем не само управлението на Пенчо Милков, а и двата мандата на неговия предшественик Пламен Стоилов.
В края на 2011 г. град Русе е имал 149 134 жители, а в края на 2019 г. – 141 231 жители. За период, приблизително съвпадащ с осемте години управление на Пламен Стоилов, градът е загубил 7 903 души. Това прави средно около 988 жители годишно, или приблизително 2,7 души на ден.
На пръв поглед числата при Пенчо Милков изглеждат още по-шокиращи. Между края на 2019 и края на 2025 г. населението намалява от 141 231 на 120 282 души – разлика от 20 949 души, или средно около 9,6 души дневно. Да бъде представено това число като хора, “загубени от управлението на Пенчо Милков”, обаче би било некоректно.
Причината е, че през 2022 г. НСИ въвежда нова оценка на населението, основана на резултатите от Преброяване 2021. Самият статистически институт предупреждава за прекъсване на времевия ред, което означава, че спадът между 2021 и 2022 г. не може да бъде четен като обикновено едногодишно обезлюдяване.
След новата статистическа база населението на Русе намалява от 123 134 души през 2022 г. на 120 282 души през 2025 г. Това са 2 852 души за три години, или средно около 2,6 души дневно. Последната година показва леко забавяне до сегашните 2,4 души на ден, но не и обръщане на тенденцията.
Следователно най-коректният извод не е, че при Пенчо Милков Русе непременно се топи по-бързо, отколкото при Пламен Стоилов. Изводът е по-неудобен и за двамата:
След близо 14 години управление на двама различни кметове Русе продължава да губи приблизително между 2,4 и 2,7 жители на ден. Нито едното управление е успяло да обърне посоката.
Хората само напускат ли? Официалните данни показват по-дълбок проблем
Лесното политическо обяснение е, че “младите бягат”. Действителната картина е по-сложна и вероятно още по-тревожна. В изготвения за Общината План за устойчива градска мобилност е посочено, че през 2024 г. в община Русе са родени 956 деца, а са починали 2 275 души. Само естественото движение е довело до намаление с 1 319 души. В същото време механичният прираст за периода 2021-2024 г. е бил положителен – тоест регистрираните заселвания са били повече от изселванията.
Това означава, че проблемът не се изчерпва с напускането на града. Русе застарява и в него умират значително повече хора, отколкото се раждат. Положителната миграция засега успява само частично да компенсира естествения демографски срив.
Общинският документ показва и друго тревожно съотношение. През 2024 г. хората под трудоспособна възраст са 13,73% от населението на общината, докато тези над трудоспособна възраст са 27,74%. На практика делът на възрастните над трудоспособна възраст е приблизително два пъти по-голям от дела на децата и младите хора под трудоспособна възраст. Делът на населението в трудоспособна възраст също намалява.
Картината се потвърждава и на областно ниво. През 2025 г. отрицателният естествен прираст в област Русе е минус 2 262 души, докато механичният прираст е положителен – плюс 420 души. Крайният резултат е загуба на 1 842 жители за областта.
Това е важна подробност, защото показва, че проблемът не може да бъде решен единствено с рекламни кампании, фестивали или призиви русенци да се върнат. Необходими са условия, при които младите хора не само да идват, а да остават, създават семейства и отглеждат децата си в Русе.
Какво може да се вмени на кмета и какво не може?
Демографската криза не е създадена нито от Пенчо Милков, нито от Пламен Стоилов. Един кмет не определя националната раждаемост, пенсионната система, смъртността, външната миграция, държавната икономическа политика или последиците от пандемията. Следователно би било безпочвено и юридически необосновано да се твърди, че лично кметът е “виновен” за всеки изгубен жител.
Но също толкова погрешно би било местната власт да се държи като страничен наблюдател. Общината има пряко влияние върху градската среда, транспорта, детските услуги, жилищната политика, инвестиционния климат, чистотата, въздуха, инфраструктурата, културния живот и възможностите за младите хора.
При встъпването на новото управление през 2019 г. сред публично поставените задачи е било създаването на условия за по-високо качество на живот, които да върнат русенци в общината.
В отчета си за мандата 2019-2023 г. Пенчо Милков заявява, че администрацията е работила за подобряване на инвестиционния климат и привличането на нови производства, чрез които Русе е възвърнал позициите си на индустриален център.
Нека приемем, че тези успехи са реални. Тогава възниква още по-неудобният въпрос:
Защо град, който според собственото си управление отново е индустриален център, продължава да губи по 2,4 жители на ден?
Достатъчен ли е броят на новите работни места? Достатъчно добре платени ли са те? Могат ли младите семейства да си позволят жилище? Виждат ли перспектива за децата си? Убедени ли са, че Русе предлага качество на живот, което може да се конкурира не само със София, Варна и Пловдив, но и с Букурещ и останалата част от Европа?
Това са въпроси, а не обвинения. Отговорите трябва да бъдат дадени с измерими резултати, а не само със списъци от проведени събития, подписани договори и усвоени средства.
Управление на развитието или управление на спада?
При Пламен Стоилов Русе губи средно около 2,7 жители дневно. При Пенчо Милков, след отстраняването на статистическото прекъсване от преброяването, спадът е около 2,6 души дневно, а през последната година – 2,4 души дневно. Има леко забавяне, но няма обрат.
За човек, който всеки ден гледа как населението на града намалява, разликата между 2,7 и 2,4 едва ли звучи като исторически успех. Особено след години на стратегии, програми, европейски проекти и политически обещания.
Истинският въпрос вече не е дали Пенчо Милков се справя по-добре или по-зле от Пламен Стоилов с няколко десети от човек дневно. Въпросът е защо две последователни управления приемат трайното свиване на Русе почти като природно явление, вместо като извънреден обществен проблем.
Каква е конкретната демографска цел на Община Русе до края на 2027 г.? Колко млади семейства трябва да бъдат привлечени или задържани? Как се измерва ефектът от общинските политики? Кои мерки са дали резултат и кои са се провалили? Ще бъде ли публикуван ясен годишен отчет, който да свързва похарчените средства с реалната промяна в населението?
Русенци не могат да поискат от кмета да спре смъртността или еднолично да повиши раждаемостта. Но могат да поискат ясен план, измерими цели и публична отговорност. Защото, докато администрацията отчита дейности, Русе отчита хора. По 2,4 на ден.
Бележка: Статията използва официални данни на НСИ и документи на Община Русе и Общински съвет – Русе. Изчисленията представляват статистически средни стойности. Текстът не приписва лична или правна вина за демографските процеси на конкретно лице. Дунав 24 е готов да публикува позиция и допълнителни данни от Община Русе по поставените въпроси.
