В Русе отново се говори за въздуха. Не защото някой опозиционер е решил да атакува кмета, не защото социалните мрежи са произвели поредната паника, а защото официалните данни сами поставят неудобни въпроси.
Мобилната автоматична станция за контрол на качеството на въздуха приключи летните си измервания в Русе след 13 денонощия пред сградата на Общината. Предварителните резултати показват, че няма превишения на нормите за основните наблюдавани замърсители. Само че през същите тези 13 дни са подадени 7 сигнала за специфични миризми.
И тук идва въпросът, който трудно може да бъде заметен под килима: ако всичко е наред, защо русенци продължават да сигнализират?
Станцията казва едно, носовете на хората – друго
Според РИОСВ – Русе през 13-дневното измерване не са установени превишения на нормите за серни и азотни оксиди, въглероден оксид, бензен и ФПЧ10. Регистрирани са единични минимални пикове при допълнително наблюдаваните органични замърсители, но те са били далеч под посочените норми.
Това трябва да бъде казано ясно – няма основание да твърдим, че тези измервания са доказали опасно замърсяване. Но също толкова ясно трябва да бъде казано и другото: седем граждански сигнала в рамките на само 13 дни също не са нещо, което местната власт може просто да подмине с репликата “показателите са в норма”. Още повече, че сигналите не идват от лабораторни уреди. Те идват от хора, които живеят тук.
Акт за кмета за неефективни мерки
Само месец по-рано – на 22 юли – РИОСВ – Русе съобщи, че е съставила акт на кмета Пенчо Милков. Причината, посочена от самата екоинспекция, е, че изпълнените през 2025 г. мерки от общинската Програма за качество на атмосферния въздух не са довели до изискваното ежегодно намаляване на броя на превишенията и на средногодишните нива на ФПЧ10 и ФПЧ2.5.
Важно уточнение: съставеният акт сам по себе си не означава влязла в сила санкция или окончателно установена вина. Но политическият въпрос остава напълно основателен:
Работят ли достатъчно ефективно мерките на Община Русе?
И ако отговорът е “да”, защо контролният орган стига до акт за тяхната неефективност?
Миризмите в Русе не са измислен проблем
Има и конкретни случаи, при които проверките след граждански сигнали действително установяват нарушения или източници на неприятни миризми.
На 19 юни РИОСВ съобщи за съставен акт на “Линамар Лайт Металс Русе” след сигнали за миризма на бакелит. При проверката е установено, че врата на производствено хале е била отворена без да се извършват транспортни дейности, въпреки предписание тя да се отваря само при такива дейности.
Още по-показателен е друг официален факт: през март 2026 г. на дружеството е издадено наказателно постановление за 100 000 лв., свързано с неизпълнение на условие от комплексното разрешително всички дейности да се извършват по начин, който не допуска разпространение на миризми извън производствената площадка.
На 10 август пък РИОСВ установи конкретната причина за сигнали за миризма на развалени яйца в “Чародейка-юг” – компрометиран склад за яйчени черупки и съхраняване на материал на открито при високи температури в предприятие на “Дион” ООД.
С други думи, не всеки сигнал доказва нарушение, но историята показва, че сигналите на русенци понякога водят до съвсем конкретни констатации.
А Русе официално остава под специално наблюдение
В годишния план за контрол на РИОСВ – Русе за 2026 г. общината е включена за контрол като община с нарушено качество на атмосферния въздух по отношение на фините прахови частици. Това прави опитите проблемът да бъде свеждан единствено до “усещане за миризма” още по-неубедителни.
Да, миризмата и превишението на конкретен замърсител са две различни неща. Да, една неприятна миризма не означава автоматично непосредствен риск за здравето. Но това не означава, че гражданите трябва да свикнат с нея или да приемат подобно състояние като нормална част от живота в индустриален град.
Милиони за чист въздух, но русенци искат резултат
През 2025 г. Община Русе стартира голям проект за подобряване на качеството на въздуха с финансиране от близо 37 млн. лв. от Европейския съюз и националния бюджет. Основна част от него е насочена към подмяна на отоплителни уреди и ограничаване на битовото замърсяване. Това безспорно е сериозна инвестиция.
Но гражданите не живеят в презентации, стратегии и отчети. Те живеят в кварталите на Русе и отварят прозорците си вечер. Затова след години програми, измервания, работни групи, обществени съвети и обещания въпросът вече не трябва да бъде колко инициативи е отчела Общината. Въпросът трябва да бъде какъв е измеримият резултат.
Колко още години ще обсъждаме въздуха?
Пенчо Милков управлява Русе от 2019 г. Темата за въздуха не се появи вчера и няма как цялата отговорност за индустриалните емисии да бъде приписана на един кмет – контролът върху предприятията е в голяма степен в правомощията на държавните институции. Но след толкова години управление местната власт също не може да се държи като страничен наблюдател.
Акт за неефективност на мерките, продължаващи граждански сигнали, установени конкретни нарушения при предприятия и нови милиони за програми са достатъчно основание русенци да искат повече от поредното съобщение, че показателите в даден момент са “в норма”. Защото хората не искат уверения, че въздухът е чист. Искат да го усещат такъв.
