Държавният секретар Марко Рубио обяви мерките днес, след като Нобеловата награда за мир бе връчена на южноафриканската юристка Нави Пилай. По думите на Вашингтон санкциите са част от кампания срещу съд, който САЩ определят като политизиран.
Според американската администрация Международният наказателен съд се опитва по нелегален и несправедлив начин да преследва американци и израелци за военни престъпления. Рубио заяви, че САЩ ще прекъснат достъпа на съда до ресурси и няма да признават неговата юрисдикция.
Какво предвиждат мерките
Санкциите включват блокиране на всички активи, които МНС евентуално притежава в юрисдикциите на САЩ. Американски компании и физически лица, които имат бизнес отношения със съда, получават шестмесечен срок да ги прекратят.
Рубио каза още, че очаква съюзниците на САЩ, включително държави от НАТО в Европа и Япония, да се присъединят към натиска. По думите му само президентът Тръмп е решил да предприеме действия срещу съда.
Реакцията на МНС и ЕС
Международният наказателен съд категорично отхвърли санкциите и ги определи като опит да бъде възпрепятствано правосъдието, предаде Ройтерс. Институцията заяви, че ще продължи да изпълнява мандата си за преследване на военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид и престъпна агресия.
Европейската комисия реагира, като посочи, че има шестмесечен срок до влизането в сила на мерките и това дава възможност за диалог. В изявлението се казва, че ЕС винаги е подкрепял МНС и ще работи с него, за да може съдът да продължи да функционира ефективно.
Правителството на Нидерландия, където е седалището на МНС, също заяви, че вижда възможност за разговори със САЩ. Брюксел изрази съжаление за решението на Вашингтон и заяви готовност да защити независимостта на съда.
Източник: Дир БГ
