Въпросът вече не е само дали САЩ са надежден съюзник, а дали имат достатъчно военен капацитет, за да реагират едновременно в Европа, Близкия изток и Азия. Това пише “Уолстрийт Джърнъл”, като посочва, че тревогите растат след войната с Иран.
Според изданието индустриалният упадък, стратегическата непоследователност и политическата дисфункция засилват съмненията дали Вашингтон може да упражнява решаваща сила при конфликт на няколко фронта.
Стратегът Матю Крьониг от Атлантическия съвет казва, че сдържането зависи от два елемента: капацитет и надеждност. По думите му противниците вече могат да приемат, че САЩ са по-малко способни, отколкото преди няколко месеца или години.
Сред ходовете, които пораждат нови въпроси, е решението на Доналд Тръмп да ограничи военните учения с Южна Корея и да опише Северна Корея като “незастрашаваща и почтена”. Това се случва на фона на балистичните ракети на Пхенян и изпратените в Европа севернокорейски войски като част от съюза с Русия.
Паралелно с това САЩ замразиха военни продажби за Тайван за 14 милиарда долара, а ключови американски военни активи бяха изтеглени от Азия, за да бъдат насочени към кризата в Близкия изток.
Съмнения в Европа и Азия
В Европа опасенията са най-силни. Германският депутат Родерих Кизеветер казва, че неофициално много хора вече смятат, че Америка няма да рискува собствената си сигурност заради балтийските държави или Германия. Той допълва, че “американският ядрен чадър изчезна”.
Бившият германски служител по отбраната Нико Ланге предупреждава, че растящото усещане за американска и западна уязвимост може да насърчи Владимир Путин. Според него несигурността около европейската сигурност създава опасни възможности за Москва.
В Азия тонът е по-спокоен, но и там има притеснения. Анализаторът Билахари Каусикан посочва, че Китай има вътрешни проблеми и не изглежда готов за голям конфликт в момента.
Недостигът на ракети
Белият дом отхвърли твърденията за недостиг на оръжия. Заместник-прессекретарят Ана Кели заяви, че американската армия разполага с достатъчно боеприпаси, а операция “Епична ярост” е показала какво се случва, когато някой се закача със Съединените щати.
Военни анализатори обаче твърдят, че в някои ключови категории запасите са опасно ниски. Центърът за стратегически и международни изследвания изчислява, че САЩ вече са изразходвали половината от предвоенните си запаси от ракети-прехващачи Patriot и THAAD и една трета от ракетите Tomahawk и JASSM.
Проучване на Съвета за чуждестранни отношения, публикувано този месец, стига още по-далеч и твърди, че американският оръжеен арсенал вече няма капацитет да възпре китайска атака срещу Тайван.
От Пентагона отговориха, че твърденията за недостиг са неверни и че Америка остава най-мощната военна сила на земята.
Според Юн Сун от центъра “Стимсън” обаче сдържането зависи и от възприятието на противника. Тя поставя въпроса какво ще стане, ако Тайван реши, че САЩ нямат нито капацитет, нито воля да го защитят.
Анализаторите отбелязват и друг проблем: Русия произвежда над 100 балистични ракети на месец, а общото производство на Китай, Русия, Северна Корея и Иран многократно надвишава това на Запада. Именно затова недостигът на прехващачи, особено Patriot PAC-3 MSE, се очертава като сериозен риск за съюзниците на САЩ.
САЩ и партньорите им вече наливат стотици милиарди долари в противоракетна отбрана. Договорът на Пентагона с Lockheed Martin за 59 милиарда долара цели да утрои производството на Patriot до края на 2030 г., но финансирането му още не е напълно осигурено.
Някои експерти виждат и положителен ефект от кризата. Лудовик Худ от института “Хъдсън” смята, че разкриването на недостига във войната с Иран е “необходим сигнал за събуждане” за САЩ и съюзниците им.
По думите му именно подобен натиск може да подготви Запада за много по-тежки бъдещи изпитания.
