В интервю и в мемоарите си, цитирани от Дир БГ, Вайола Дейвис говори откровено за детството си и за това как е стигнала до по-голяма увереност в себе си.
Актрисата разказва, че като ученичка в трети клас е била преследвана всеки ден от група предимно бели момчета, които ѝ хвърляли тухли и камъни и я обиждали. Когато споделила с майка си, получила съвет да спре да бяга и да се защити, а на следващия ден го направила.
Дейвис казва, че и днес понякога се чувства като онова уплашено момиче, което се опитва да се впише и вярва, че не е достатъчно добро. По думите ѝ една от основните ѝ житейски задачи е да се научи да обича себе си и да приеме по-младото си аз.
Вижте публикацията в Instagram
Тежко детство и бедност
Родена е на 11 август 1965 г. в Сейнт Матюс, Южна Каролина, в семейство, белязано от бедност, расизъм и насилие. По-късно семейството се мести в Сентръл Фолс, Роуд Айлънд, където условията на живот също са тежки – без отопление, газ или топла вода, с купони за храна и помощ от местен бакалин.
Вайола Дейвис описва дома си като “по-беден от бедното” и признава, че срамът е бил постоянна част от детството ѝ. Според нея именно тези преживявания са оставили траен отпечатък върху самооценката ѝ и личните ѝ отношения.
Актрисата разказва и за родителите си – Дан Дейвис и Мей Алис, които, въпреки трудния си живот, са останали заедно до смъртта на баща ѝ през 2006 г. от рак на панкреаса. По думите ѝ те са я обичали дълбоко и са ѝ показали как да различава доброто от лошото.
Пътят към сцената
Дейвис споделя, че по-голямата ѝ сестра Даян я е насърчила да мечтае за повече и да работи за това. Около деветгодишна възраст, след като гледа Сисели Тайсън в “Автобиография на мис Джейн Питман”, тя решава, че иска да стане актриса.
По-късно участва в конкурс за скечове на Central Falls Parks & Recreation заедно със сестрите си и печели първа награда с оригиналния The Life Saver Show. Според нея това е било доказателство, че има значение и че може да върви напред.
Вайола Дейвис казва, че актьорството е било не само път към успеха, а и начин да работи по собствените си травми. За нея превъплъщението в различни образи се превръща в форма на лично изцеление и приемане.
