Президентът Илияна Йотова съобщи, че по време на петчасовото заседание на Консултативния съвет за национална сигурност е имало разногласия основно по една тема – как да приключи войната в Украйна. В публикация във Facebook тя обобщи обсъжданията за морската сигурност и критичната инфраструктура на България.
По думите ѝ дебатът е бил сериозен, а в него са били изслушани доклади на службите за сигурност и на ресорните министерства. Йотова посочи, че участниците са се обединили около общ заключителен документ с конкретни предписания към българските институции, партньорите от ЕС и НАТО, както и към ООН.
Мерки за Черно море
Според държавния глава за първи път в подобен документ са заложени три конкретни мерки, свързани с войната в Украйна и последиците от нея. Сред тях са използването на политически и дипломатически канали за преговори, спешни консултации с Румъния и Турция за безопасно корабоплаване в Черно море и разговори за мораториум между шестте черноморски държави върху използването на дронове във водния басейн.
Йотова подчерта, че е нужна незабавна работа за мирни стъпки. “Аз съм привърженик на това час по-скоро да има Коалиция за мир с европейско предложение, в което България активно да участва”, заяви тя.
По думите ѝ алтернативата е нова ескалация, повече рискове за региона, повече средства за оръжие и още жертви. Тя добави, че темата за националната и морската сигурност не бива да се превръща в част от предизборната кампания.
Спор за общата позиция
Ден по-рано заседанието на КСНС приключи с разногласия за легитимността на предложената заключителна позиция за сигурността в Черно море, припомня Дир БГ. Йотова обяви приет пакет от мерки след инцидентите с поразените търговски кораби в българската изключителна икономическа зона.
Николай Денков от “Продължаваме промяната“, Ивайло Мирчев от “Демократична България”, Станислав Анастасов от ДПС и Костадин Костадинов от “Възраждане” оспориха приемането на обща позиция, тъй като според тях не е било събрано изискуемото мнозинство от три четвърти.
Йотова завърши с призив резултатната дипломация да бъде водещият инструмент, чрез който България може да има активна роля.
