Показан през октомври 1956 г. в Ню Йорк, Atomichron поставя началото на нов стандарт за измерване на времето, който остава валиден и днес. Според Дир БГ именно тази демонстрация превръща атомния часовник от лабораторна идея в технология с реално приложение.
До средата на XX век времето се е измервало според въртенето на Земята, но то се оказва неточно за нуждите на модерната техника. Влияят му приливите, земетресенията и дори топенето на ледовете, а разминаванията, макар и минимални, вече са проблем за високотехнологичния свят.
Как работи атомният часовник
За разлика от кварцовите механизми, атомният часовник използва неизменните свойства на атомите. При цезиевия стандарт секунда се определя чрез 9 192 631 770 цикъла на микровълновото лъчение, а тази дефиниция е приета официално от SI през 1967 г.
Съвременните оптични часовници със стронций или итербий са още по-точни и могат да се отклонят с по-малко от секунда за милиарди години. Учените от NIST вече работят и върху миниатюрни версии във формат на микрочип.
От лабораторията до масовия пазар
Първият работещ лабораторен атомен часовник е създаден през 1955 г. във Великобритания от Луи Есен и Джак Пери. Истинският пробив за практическа употреба обаче идва с Atomichron, разработен от Джералд Закариас от Масачузетския технологичен институт.
Устройството е представено на 2 и 3 октомври 1956 г., високо е 2 метра, тежи 230 килограма и струва 50 000 долара. Въпреки цената са продадени над 50 броя, основно на военни лаборатории, правителствени агенции и университети.
Защо е важен днес
Днес атомните часовници стоят зад сателитната навигация, космическите мисии и синхронизацията на финансовите пазари. Грешка от една наносекунда може да измести позицията с 30 сантиметра, а без тази точност интернет и високочестотната търговия биха били много по-несигурни.
Смарт часовниците на ръката ни не са атомни, но получават точния час чрез мрежи и GPS, които се опират на атомни стандарти. Така, както отбелязва Дир БГ, квантовото време вече управлява голяма част от ежедневието ни, без да го виждаме.
