Думата означава “притежаващ качествата, недостатъците и чувствата, характерни за хората, за разлика от боговете, животните или машините”. Главният редактор Колин Макинтош обяснява, че изкуственият интелект налага все по-често да се уточнява, че дадена дейност е “човешка”, съобщава Дир БГ, позовавайки се на Би Би Си.
Според проучване на редакторския екип употребата на human се е увеличила четири пъти от 1900 г. насам. Макинтош отбелязва, че редакторите следят промените в употребата на думите, за да отразяват начина, по който хората говорят и пишат.
Сред примерите за актуалната употреба е изказване на актрисата Скарлет Йохансон, която нарече използването на изкуствен интелект “атака срещу човешкото творчество”. Актьорът Матю Макконъхи също предприе действия срещу неразрешеното дигитално възпроизвеждане на гласа и образа му.
Съоснователят на “Майкрософт” Бил Гейтс коментира, че “критерият за успеха на изкуствения интелект трябва да бъде доколко той подобрява човешкия живот”.
В английския език думата human навлиза през XIV век от френския. В миналото man (“мъж”, “човек”) е използвана по-често за човечеството като цяло, но днес тази употреба вече не се смята за приемлива, тъй като може да изключва жените. Human е използвана от Уилям Шекспир, но впоследствие употребата ѝ била ограничена.
Все по-често се срещат и сложни думи като human-made (“създаден от хора”) и human-driven (“управляван от хора”), които отличават човешките творения и умения от тези на изкуствения интелект.
Според Макинтош опасенията, че прехвърлянето на мисловни процеси към машините може да отслаби човешките способности, карат хората да преосмислят зависимостта си от изкуствения интелект. Това се отнася както за водещи математици, така и за учители на малки деца.
Джефри Хинтън, носител на Нобелова награда за физика, когото често наричат “кръстникът на изкуствения интелект”, също предупреди за рисковете от развитието на технологията. “Ние създаваме чужди същества. Готов съм да бъда егоист и да избера хората”, каза той.
Д-р Том Макклеланд, философ в Кеймбриджкия университет, отбеляза: “В момента разбирането ни за човешкото се променя”. По думите му обществото се опитва да разбере какво отличава човешкия от изкуствения ум и живите същества от създадените от хората машини – дали това са съзнанието, творчеството или състраданието.
На фона на увеличаващото се съдържание, създадено с изкуствен интелект, учени се надяват да бъде въведен общоприет символ за произведенията, създадени от хора. Той би трябвало да изпълнява функция, подобна на етикета “Феъртрейд” (Fairtrade), въведен през 80-те години на миналия век.
Проф. Рейчъл Адамс, експерт по управлението на изкуствения интелект и човешките права в Кеймбриджкия университет, посочва, че технологията отново поставя фундаментални въпроси за човешката същност. “Изкуственият интелект ще бъде сериозно изпитание за човечеството. Съществува реален риск той да задълбочи съществуващите неравенства, но същевременно има потенциала и да помогне за преодоляването им”, казва тя, цитирана от Би Би Си.




















