На 6 октомври 1976 година в Пекин е проведена спецоперация, при която са задържани трима от Бандата на четиримата, а Дзян Цин е арестувана в дома си. Това е финалът на дълга вътрешнопартийна борба, която, според Дир БГ, бележи края на маоисткия радикализъм.
Как се стига дотам
Групата включва Дзян Цин, съпругата на Мао Дзедун, както и Джан Чунцяо, Яо Уенюан и Уан Хунвън. Те се превръщат в най-видимото лице на радикалното крило на партията в последните години от управлението на Мао.
Възходът им започва с Културната революция от 1966 г., когато Мао използва кампанията, за да отстрани противници на по-прагматичната икономическа политика и да върне контрола си върху партията. Последиците са масови чистки, насилие и парализа на обществения живот.
Чрез пропагандата и културния апарат четиримата засилват влиянието си, но след смъртта на Джоу Енлай през януари 1976 г. и особено след смъртта на Мао на 9 септември същата година позициите им отслабват. Временната власт преминава към Хуа Гъофън, а новият курс срещу радикалите се ускорява.
Краят на радикалите
На 4 октомври 1976 г. радикалното крило публикува статия, която предупреждава “ревизионистите”. Два дни по-късно тримата мъже са повикани поотделно на заседание в комплекса Чжуннанхай и са задържани на място. Операцията е координирана така, че да не им остави шанс за съпротива.
Същата нощ са поети и контролираните от тях ключови медии, а поддръжници на групата в Шанхай също са извикани в Пекин и арестувани. Така една от най-сериозните битки за власт в историята на Комунистическата партия на Китай приключва за часове.
Арестът на Бандата на четиримата се превръща в символичен край на Културната революция. След него Дън Сяопин постепенно се връща в центъра на политическия живот и през 1978 г. започва курсът на “Политика на реформи и откритост”, който отваря Китай към пазара и чуждестранните инвестиции.
Процесът срещу четиримата започва през 1980 г. в Пекин и е излъчван по телевизията. Дзян Цин и Джан Чунцяо получават първоначално смъртни присъди с отложено изпълнение, по-късно заменени с доживотен затвор, Уан Хунвън също е осъден на доживотен затвор, а Яо Уенюан получава 20 години лишаване от свобода.
Дзян Цин умира на 14 май 1991 г. след освобождаване по здравословни причини, Уан Хунвън умира през 1992 г., а Яо Уенюан и Джан Чунцяо са освободени съответно през 1996 г. и 1998 г. и умират през 2005 г.
Според Световната банка реформите, започнали след този обрат, извеждат над 850 милиона китайци от крайна бедност и променят страната из основи.
