Днес в София е предвидена държавна церемония по посрещането на тленните останки на цар Самуил. По този повод БТА припомня историята на владетеля, смятан за една от най-значимите личности в края на Първото българско царство.
Владетелят и войните му
Самуил управлява България като цар от 997 до 1014 г. Той е от династията на Комитопулите и е най-малкият син на комит Никола и Рипсимия.
След смъртта на цар Петър през 970 г. Самуил и братята му поемат властта в свободните български земи. През 976 г. той участва активно в отхвърлянето на византийската власт, а след смъртта на Давид и Мойсей застава начело на държавата.
Сред най-големите му успехи е победата при Траянови врата на 17 август 986 г., когато българската войска разгромява византийците и император Василий II бяга към Филипопол.
През 997 г., след смъртта на цар Роман, Самуил е избран за български цар. Управлението му е белязано от продължителна борба с Византия, в която той удържа тежки удари и нанася сериозни поражения на Василий II.
Последните години и гробът му
В началото на 11-и век натискът на Византия се засилва. През 1014 г. при село Ключ българската войска е заобиколена, а около 14 000 пленени войници са ослепени по заповед на Василий II, който получава прозвището “българоубиец”.
Самуил умира на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, след като вижда ослепените си войници. Съвременниците му го описват като човек, който никога не е знаел покой, а БТА отбелязва, че той остава символ на българската държавност и съпротива.
Той е и единственият български средновековен владетел, чийто гроб и тленни останки са запазени. Гробът му е открит през 1969 г. в базиликата “Св. Ахил” на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро в Гърция от проф. Николаос Муцопулос.
Оттогава останките се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун. Темата за връщането им в България периодично се поставя от историци, археолози и институции, а днес те се прибират у дома.
