Към момента на интервюто окончателните резултати от изборите на 25 октомври все още не са обявени, а “Студентска листа” няма кандидат за министър-председател. Банчев посочва пред Dir.bg, че формиране на правителство може да се обсъжда едва след като стане ясно кои депутати влизат в парламента. Информацията е от Дир БГ.
Според политолога вотът е бил насочен срещу Вучич по вътрешнополитически причини, най-вече заради корупцията. Студентите не поставят външнополитически теми на преден план, а победата им сама по себе си не гарантира разграждане на изградената през годините система на власт.
Банчев определя резултата като присъда за цялата политическа класа – както за управляващите, така и за опозицията. В листата няма действащи политици, а според малкото публично известни данни студентските пленуми са обсъждали кандидатури на преподаватели и други хора с критична обществена позиция, сред които лекари, творци и земеделци.
Номинациите са били пазени в тайна заради опасения от репресии срещу кандидатите и техните близки. Начело на листата е кардиологът Илия Сърданович, професор и преподавател в Медицинския факултет на Университета в Нови Сад.
В изборната нощ Вучич е заявил, че ще бъде безкомпромисен като опозиция. По оценката на Банчев, вероятната му цел е да се прегрупира и да опита да се върне на власт след един или два изборни цикъла; за новото управление ще бъде трудно да разгради модел, изграждан продължително време.
Вътрешнополитически промени
“Студентска листа” включи в предизборната си програма 11 точки, сред които “департизация на държавните институции” – освобождаване от държавни постове на хора, назначени единствено заради партийна принадлежност, а не заради професионални качества. Банчев отбелязва и натиска за промяна на медийната среда, която според него е била контролирана от предишната власт.
В държавния медиен сектор се искат оставки, а вече са огласени предложения за смяна на ръководството на държавната телевизия. По думите на експерта е имало нахлуване в частната телевизия “Информер” и предотвратен опит за нападение срещу телевизия “Пинк”; част от частните медии, особено в жълтия сегмент, са подкрепяли Вучич по време на протестите.
Според Банчев вотът е имал характер на референдум “за” или “против”, а не на обичайно съревнование между партиите. Той уточнява, че в парламента влизат и депутати от партии на малцинствата, за които сръбската политическа система предвижда различен начин за изчисляване на резултата.
Външна политика и отношения със съседите
Банчев смята, че равноотдалечеността между Русия, Китай и Запада е трайна позиция на сръбската държава, а не лична линия на Вучич. Тя е формулирана официално още през 2009 г., преди той да поеме управлението през 2012 г.; според експерта няма основания да се очаква сериозна промяна. Той посочва и че в периода, когато Вучич публично е заявявал приятелски отношения с Русия, Сърбия е била може би най-големият доставчик на боеприпаси за украинската армия.
По оценката на Банчев, “Студентска листа” вероятно няма да се отдалечи съществено от позицията на Вучич по Косово. Листата е заявила, че ще продължи диалога с Косово, като отчита сигналите от Брюксел и сръбската конституция, в която Косово е определено като част от Сърбия. Промяна на конституцията не е била включена в предизборните послания.
Студентите избягват темите за войните в бивша Югославия и бомбардировките на НАТО, казва Банчев. Той не очаква съществена промяна и в отношенията на Сърбия с България и Македония, като подчертава, че външната политика не е приоритет на новата листа.
По думите му студентите говорят за европейски ценности, но ги свързват основно с човешките права и върховенството на закона. Банчев отбелязва, че в позициите им няма конкретика за преговорната глава на ЕС, свързана с външната политика.
