По прогнозното разпределение на мандатите листата би имала 141 от общо 250 места в парламента, срещу 103 за коалицията “Александър Вучич – Обединена Сърбия”. Останалите шест места са за четири малцинствени листи. Dir.bg представя темата в материал на европейската радиомрежа Euranet Plus, продуциран от БНР. Информацията е от Дир БГ.
Победата поставя въпроса дали протестното движение може да се превърне в устойчиво управление и да проведе реформи, които да приближат Сърбия към Европейския съюз. Преподавателят от Босилеград Деян Миленов казва, че в неговата секция Студентската листа е победила партията на Вучич с 10 гласа разлика – резултат, който според него не е имало досега в града.
Миленов посочва, че хората очакват отговорност за проблемите в страната и промени в образованието и други сектори. Сред исканията на студентите той изброява независими и работещи институции, борба с корупцията, свобода на медиите и прозрачност на властта.
Историкът от Института по балканистика към БАН д-р Бисер Банчев заявява пред БНР, че няма яснота какво обединява Студентската листа извън противопоставянето на Вучич. Той отбелязва още, че европейският въпрос не е бил във фокуса на предизборната кампания и че разногласията между участниците биха могли да направят демократичната промяна краткотрайна.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен поздрави листата за победата и заяви, че ЕС е готов да подкрепи реформи във върховенството на закона, свободата на медиите, борбата с корупцията и укрепването на демократичните институции. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос също поздрави сръбския народ и посочи, че “За Сърбия може да започне нов етап. Вратата към Европейския съюз е отворена!”
Посланикът на ЕС в Сърбия Андреас фон Бекерат заяви в началото на октомври пред регионалната телевизия N1, че страната има потенциал да ускори присъединяването си, но това изисква политическа воля и реални реформи. Той посочи върховенството на закона и свободата на медиите като важни области.
Международните наблюдатели настояват при следващи избори да бъдат преодолени нарушенията, регистрирани на 25 октомври, и да бъде решен проблемът с малкия брой секции зад граница. От новото управление ще се очаква и да спре употребата на сила срещу протестиращи, граждански организации и журналисти. Европейският парламент е поискал прозрачни и законни процедури, така че отговорните за трагедията в Нови Сад да бъдат изправени пред правосъдието.
Според доц. Бойко Вълчев от Университета за национално и световно стопанство процесът на присъединяване може да се ускори, тъй като в момента е замрял. Той посочва, че членството на Сърбия е важно и за България, но страната има сериозни проблеми и предстои да се види дали новото управление ще има обща програма.
Вълчев не очаква радикално скъсване на отношенията с Русия. По думите му Сърбия вероятно ще се въздържа от санкции, освен ако не се открие възможност за значителна стъпка към европейската интеграция. Той допуска, че намаляване на сръбската подкрепа за Милорад Додик може да понижи напрежението в Босна, но предупреждава, че националистически курс и противопоставяне със съседите биха отдалечили Сърбия от ЕС.
