Според публикациите кампанията е повлияна и от войната в Украйна, атаките с дронове в Черно море, икономическите затруднения и политическата нестабилност, предава Дир БГ.
Германски медии поставят акцент върху различията между кандидатите за подхода им към войната и отношенията с Москва. Дойче Веле описва Йотова като привърженичка на диалога с Москва и противница на военна помощ за Киев, а Гюров – като критик на външната политика на Румен Радев и поддръжник на силните евроатлантически връзки.
Според германските публикации Йотова води с около 41-47%, а Гюров има 28-31%. Те очакват двамата да стигнат до балотаж на 1 ноември. Йотова е подкрепена от Радев, когото медиите определят като застъпник на диалога с Москва.
АФП свързва кампанията с икономическите затруднения и разрастването на военните действия в Черно море. Според агенцията атаките с дронове срещу търговски кораби край българския бряг са засилили безпокойството в ЕС и НАТО и са накарали правителството да потърси помощ от съюзниците за укрепване на морската сигурност.
Агенцията очаква балотаж между Йотова, подкрепяна от партията на Радев, и Гюров, подкрепян от прозападната опозиция. АФП определя вота като първия голям политически тест за “Прогресивна България” на Радев след победата ѝ на парламентарните избори през април. Сред основните теми на кампанията са тревогата за сигурността, инфлацията, скъпата енергия и нуждата от политическа стабилност.
Ройтерс поставя изборите в контекста на войната, която според агенцията се разпростира към водите край българското Черноморие. Тя припомня, че серия удари с дронове по търговски съдове вероятно са убили около двайсетина чуждестранни моряци, предизвикали международно осъждане и опасения от разрастване на конфликта.
Ройтерс представя Гюров като кандидат на прозападни и реформистки партии, който отдавна подкрепя Украйна. Като служебен премиер той е подписал споразумение за сътрудничество в областта на сигурността с Киев. Йотова е описана като наследница на политическата линия на Радев, като двамата призовават за дипломатически край на войната.
Позовавайки се на анкета на “Алфа Рисърч”, Ройтерс посочва, че Йотова би получила 41%, а Гюров – 28%. При липса на абсолютно мнозинство балотажът ще е на 1 ноември. Агенцията отбелязва, че победа на Йотова би я направила първата избрана жена президент на България.
Американската агенция АП акцентира върху войната в Украйна, цените на енергията и икономическите трудности. Според нея много семейства, особено в селските райони, трудно свързват двата края, а инфлацията и енергийните цени са сред основните теми на кандидатите.
АП описва Йотова като действащ президент, подкрепян от партията на Радев, а Гюров – като бивш служебен премиер, издигнат от прозападната опозиция. Агенцията отбелязва, че макар президентският пост да е до голяма степен церемониален, държавният глава може да назначава служебни правителства при политическа криза, е върховен главнокомандващ и може да налага вето на законодателство.
Балканските медии разглеждат вота като част от по-широко регионално противопоставяне между проевропейски и проруски политически сили и като тест за политическото влияние на Румен Радев. Според Balkan Insight пълният мандат на Йотова би засилил политическата позиция на премиера и “Прогресивна България”.
Изданието представя Йотова като скептична към Украйна и посочва обещанието ѝ да възстанови дипломатическите канали с Русия. Гюров е описан като реформистки банкер, бивш служебен премиер и проевропейски кандидат на прозападната опозиция. Balkan Insight допуска, че на втория тур към Йотова могат да се прелеят гласове на избиратели, подкрепящи различни русофилски кандидати на първия тур. Според публикацията зад Йотова стоят “Прогресивна България” и Българската социалистическа партия, а зад Гюров – “Продължаваме промяната” и “Демократична България”.
Сръбската агенция Beta очаква надпреварата да се реши на втори тур между Йотова и икономиста Андрей Гюров. Тя отбелязва и съвпадението на изборите в България с предсрочните парламентарни избори в Сърбия.
Румънските медии посочват, че рекордните 27 кандидати правят балотажа на 1 ноември почти сигурен. Agerpres, позовавайки се на АФП, поставя акцент върху опасенията за сигурността след атаките в Черно море и разделението по войната в Украйна; Йотова е представена като привърженичка на диалога с Москва и противница на военна помощ за Украйна, а Гюров – като бивш служебен премиер, подкрепян от прозападната опозиция.
Турската агенция Anadolu също определя вота като тест за геополитическата посока на България и очаква балотаж между Йотова и Гюров на 1 ноември. Позовавайки се на анкета на Gallup International, тя посочва подкрепа от 44,9% за Йотова и 24,8% за Гюров.
Руските медии разглеждат изборите през последиците от руско-украинския конфликт и атаките с дронове в Черно море, а украинските – като избор между кандидатка, която иска да ограничи военната подкрепа за Украйна, и прозападен опонент. И двете групи медии представят Йотова като фаворит, а Гюров като основния ѝ конкурент.
Според “Комерсант” недоволството на част от българите от “слабата реакция на властите” срещу атаките с дронове увеличава популярността на Гюров, когото изданието описва като независим политик, икономист и бивш служебен премиер. ТАСС обръща внимание на очакванията за балотаж: според посочените от агенцията социолози никой няма да спечели на първия тур, тъй като очакваната избирателна активност е около 40%, а за победа от първи тур е необходима активност от поне 50%.
Украинските медии поставят вота изрично в контекста на “войната на Русия срещу Украйна”. DW Україна определя Йотова и Гюров като основните съперници и подчертава, че Йотова се противопоставя на по-нататъшната военна подкрепа за Киев. Те представят Гюров като по-ясния прозападен избор, като същевременно отбелязват, че той изостава значително в анкетите.
