За външната интимна зона обикновено са достатъчни хладка вода и при нужда мек, неароматизиран продукт за чувствителна кожа. Влагалището има естествен механизъм за самопочистване, посочва Дир БГ.
Удобното бельо с подходящ размер, за предпочитане от дишаща материя като памук, може да ограничи триенето и запарването. Няма убедителни доказателства, че носенето на прашки само по себе си причинява вагинални инфекции, а твърденията, че тясното бельо води до безплодие, не са научно установени.
Ароматизираните сапуни, душ гелове и шампоани могат да раздразнят чувствителната кожа и да доведат до сухота, парене или алергична реакция. Лактобацилите подпомагат киселата среда във влагалището, чието нормално pH при жени в репродуктивна възраст обикновено е около 3,5-4,5.
Измиването е най-добре да става с чисти ръце, без силно търкане и без гъби или груби кърпи. Влажните гъби могат да задържат микроорганизми, ако не се почистват и подсушават правилно.
След тоалетна движенията при почистване трябва да са отпред назад – от външните полови органи към ануса. Така се ограничава възможността чревни бактерии да попаднат към уретрата и гениталната област; след това кожата се подсушава внимателно с мека, чиста кърпа.
Добре е интимната кърпа да е отделна, да се сменя редовно и да изсъхва напълно. Не бива да се споделя с други хора или да се използва за подсушаване на краката и други части на тялото, особено при кожна инфекция.
След плуване в басейн, море или река се препоръчва изплакване с чиста вода и смяна на мокрия бански със сухи дрехи. Плуването само по себе си не е доказана причина за вагинална кандидоза. При сърбеж, необичайно течение или парене е по-добре да се потърси лекарска консултация, вместо симптомите автоматично да се свързват с водата.
Ежедневните превръзки могат при някои жени да причинят запарване или раздразнение, особено при чувствителност към материалите или ароматизаторите. Ако се използват, е важно да се сменят редовно, особено когато се овлажнят; смяната приблизително на всеки 3-4 часа е ориентир, а не универсално правило. При раздразнение причината може да се обсъди с гинеколог.
Вагиналните промивки могат да нарушат бактериалния баланс и да намалят полезните лактобацили, а също и да прикрият симптоми, които изискват изследване. Вътрешното измиване не е необходимо за ежедневната хигиена; промивки не бива да се правят самоволно, а само ако лекар ги прецени за нужни по конкретен медицински повод.
Хормоналните контрацептиви не бива да се избират само защото са подходящи за приятелка или позната. Лекарят съобразява избора със здравословното състояние, медицинската история и възможните противопоказания; тютюнопушенето, мигрената с аура и повишеният риск от кръвни съсиреци могат да имат значение. Не всяка жена се нуждае от обширни хормонални изследвания преди започване на контрацепция, но предварителната медицинска оценка е важна.
Честотата на профилактичните гинекологични прегледи зависи от възрастта, медицинската история, сексуалната активност, рисковите фактори и препоръките на специалиста. Преглед на всеки шест месеца е необходим в някои случаи, но не е универсално изискване. Важно е да се спазват препоръчителните срокове за скрининг на рака на маточната шийка, включително цитологично изследване и тест за човешки папиломен вирус (HPV), когато са показани.
При необичайно кървене, болка, промяна в течението или други притеснителни симптоми не бива да се чака следващият профилактичен преглед. Цервикалната ектопия, понякога наричана “ерозия”, често е физиологична особеност и обикновено не изисква лечение, но трябва да се различава от увреждания, възпалителни или предракови изменения.
При медицински показания гинекологът може да назначи колпоскопия, цитонамазка, HPV тест или биопсия. Необходимостта от лечение или проследяване се определя според точната диагноза и резултатите от изследванията; общото название “ерозия” само по себе си не означава, че е нужна процедура.
