Според доклада, цитиран от “Политико”, в периода 2018-2023 г. са били издавани разрешения за износ на системи за прихващане на телекомуникации, софтуер за наблюдение и други средства за електронно следене.
Кои държави са посочени
Сред посочените крайни получатели са Азербайджан, Бахрейн, Йордания, Мароко, Сърбия, Обединените арабски емирства и Мексико. Част от тях са обект на критики от международни организации заради използване на подобни технологии срещу опозиционни фигури и медии.
В центъра на случая е базираната в България компания Circles, която разработва технологии за наблюдение на мобилни комуникации. Тя е филиал на NSO Group – фирмата зад шпионския софтуер Pegasus.
Какво твърди Human Rights Watch
Human Rights Watch посочва, че фирмата е получила лицензи за продукти, позволяващи проследяване на местоположението на мобилни устройства, прихващане на разговори и наблюдение на комуникационен трафик. Организацията уточнява, че лицензите сами по себе си не доказват реални сделки, но поставят въпроси за контрола върху износа.
“Тези лицензи са ясно доказателство, че България разрешава износ на технологии за следене към полицейски, военни и разузнавателни служби в държави с дълга история на използване на подобни инструменти за ограничаване на граждански права”, заявява Зак Кембъл от Human Rights Watch.
Позицията на институциите
От Министерството на икономиката са заявили пред “Политико”, че според представената документация технологиите са били предназначени за законни дейности, свързани с предотвратяване и разследване на престъпления и тероризъм, както и за издирване и спасяване при хуманитарни кризи.
Европейската комисия напомня, че решенията за лицензи за износ на технологии с двойна употреба са в правомощията на държавите членки.
Конкретни сделки
Докладът на Human Rights Watch посочва, че азербайджанската Служба за външно разузнаване е закупила сървърна и комуникационна инфраструктура за над 42 000 долара. В Сърбия пък Министерството на вътрешните работи е придобило преносимо устройство за проследяване на мобилни телефони малко преди парламентарните избори през 2023 г.
Сред посочените крайни потребители на технологии на Circles са още Бразилия, Доминиканската република, Гана, Гватемала, Ел Салвадор, Панама и Мексико. Според доклада случаят показва, че европейските правила не винаги спират износа на технологии за наблюдение към държави с риск от злоупотреби.
