Вижте публикацията в Instagram
Според Дир БГ нов поглед към живота на Анди Уорхол показва художника не само като поп арт легенда, а и като човек, който внимателно е изграждал публичния си образ. Изложба в Западен Съсекс и личните му записи разкриват много по-сложна фигура от познатата маска.
Уорхол е роден през 1928 г. в Питсбърг като Андрю Уорхола, син на словашки имигранти. Детството му е белязано от боледувания, а интересът му към рисуването, списанията и фотографията започва рано.
След като завършва изкуство в Карнеги, през 1949 г. се мести в Ню Йорк и започва като рекламен илюстратор. По-късно маха буквата “а” от фамилията си и се превръща в Анди Уорхол.
The Factory и образът му
През 60-те The Factory се превръща в едно от най-известните артистични места в света. Там се събират музиканти, актьори, модели и писатели, а сред близките му са Еди Седжуик, Лу Рийд и The Velvet Underground.
Според проф. Жан Уейнрайт, цитирана от Би Би Си, ексцентричният му образ е бил внимателно изграден. Перуката, тъмните очила и мълчанието са част от стратегията му да контролира как го виждат другите.
Самият Уорхол оставя над 2000 аудиокасети, в които записва разговори, срещи и ежедневни моменти. Той дори нарича магнетофона си “съпругата си”.
Травмата и семейството
Най-тежкият момент в живота му идва през 1968 г., когато Валери Соланас го прострелва в студиото му. Той оцелява, но остава с тежки последствия, претърпява операции и до края на живота си носи корсет.
Уейнрайт казва, че зад публичната маска са стояли страхове, тревожност и чувствителност. Уорхол често е избягвал директното внимание и е оставял други да говорят вместо него.
В същото време семейството е било важна част от живота му. Майка му Джулия живее с него в Ню Йорк от 1952 г., а племенницата му го описва като грижовен и забавен чичо.
Сред хората, които го познават отблизо, е и Ерик Шайнър, бивш директор на Музея на Анди Уорхол в Питсбърг. Той казва, че художникът умишлено е оставял хората в неведение кой е истинският Анди Уорхол.
Именно това прави образа му толкова устойчив: човекът, който превърна супата, знаменитостите и собственото си лице в част от изкуството, остава и днес една от най-големите загадки на 20. век.
