По думите на просветния министър Георги Вълчев МОН няма да пише учебника, а ще промени конкурсната процедура, така че най-добрият проект да бъде избран от широка комисия. Той увери, че целта е да се намали натискът върху семействата и да се ограничи хаосът от прекалено много помагала.
Какво печелят учениците
Поддръжниците на реформата твърдят, че единният учебник ще улесни преместването между училища и градове, ще намали разликите в темите и ще осигури по-равен старт при външните оценявания и матурите. Според тях това е особено важно за децата, които сменят училище в рамките на учебната година.
Критиците обаче предупреждават, че при липса на алтернатива всяка грешка, пропуск или слабост в одобреното съдържание ще се пренася върху всички ученици. За историята и географията рискът е и в това да се наложи една-единствена гледна точка.
Спорът за учителската свобода
Част от учителите приемат идеята като облекчение, защото ще отпадне ежегодният избор между множество издания и натискът от издателствата. Други виждат заплаха за професионалната автономия, тъй като преподавателят ще има по-малко възможности да избира според класа и нивото на учениците.
Директорът на 119-о СУ “Академик Михаил Арнаудов” и председател на СРСНПБ Деян Стаматов посочи, че ако учебникът е дигитален, моделът би могъл да работи по-добре. По негови думи при хартиен вариант е трудно да се разчита само на едно издание, а промяната сама по себе си няма да реши образователните проблеми.
Подобна е и оценката на синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”. Председателят Юлиян Петров заяви, че повече от 50% от учителите не виждат голяма добавена стойност, а 25% смятат, че българското образование върви към модел без учебници, а не към спор за един или няколко.
По-широкият контекст
Родителите също са разделени. Едни виждат в единния учебник повече ред и по-лесна помощ у дома, а други се опасяват от централизирана цензура и политически натиск върху съдържанието. В материала на Дир БГ се припомня и прецедентът от 2019 г., когато учебници по история за 10. клас бяха върнати за корекции след спор за интерпретацията на комунистическия режим.
В световен план има два основни модела – централизирано одобрение и по-широка автономия на училищата. Във Финландия няма държавна процедура за одобрение на учебници, докато в Русия, Китай, Беларус, Северна Корея и Куба действа силен държавен контрол върху съдържанието.
Според експерти истинският проблем не е само броят на учебниците, а претоварените програми и нуждата от повече практическа работа. Планираните промени се очаква да влязат в сила най-рано през 2028 г., а окончателният им обхват още се уточнява.
