Според Политико френско-германско предложение предвижда страните кандидатки от Западните Балкани да получат ограничен достъп до Единния европейски пазар и статут на наблюдатели в институциите на ЕС, докато преговорите за членство продължават.
Какво предлага планът
Идеята беше обсъдена преди среща на европейски президенти и премиери в Черна гора. Естонският премиер Кристен Михал каза след разговорите в Тиват, че предложението е било прието положително и че дискусията трябва да започне.
По думите му, когато страните виждат резултатите от реформите си, мотивацията им да продължат е по-голяма.
За кого се отнася
Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Сърбия чакат членство в ЕС от години, а преговорите вървят бавно. Според европейски дипломати целта е да се избегне разочарование и да се запази натискът за реформи.
Двама дипломати, запознати с разговорите, посочват, че лидерите са се обединили около нуждата процесът на разширяване да бъде ускорен. Председателят на Европейския съвет Антониу Коща също подкрепи обсъждането на инициативата и заяви, че е възможна нова реформа на политиката по разширяване.
Реакциите
Не всички държави обаче подкрепят идеята. Черна гора, която беше домакин на срещата, не иска да бъде включвана сред страните с частичен достъп до европейските политики. Премиерът Милойко Спаич заяви, че страната е изпълнила ангажиментите си и трябва да получи всички права и задължения на пълноправен член.
Албанският премиер Еди Рама вече е изразил подкрепа за поетапен модел на интеграция. В същото време има опасения, че подобен подход може да създаде членове “втора категория”, които ще следват решенията на Брюксел без пълно участие във вземането им.
Украинският посланик в ЕС Всеволод Ченцов също предупреди, че не бива да се стига до сценарий, при който държавите получават почти всички ползи от членството, без самото членство. По думите му крайната цел трябва да остане пълноправното присъединяване, след като бъдат изпълнени всички условия.
