По информация на POLITICO разговорите са се засилили след откриването на дрон, натоварен с експлозиви, на летището в Лайпциг през август. Дипломати и служители посочват, че сценарий с множество жертви вече се приема като все по-вероятен.
Обсъжданията между посланиците на 27-те държави са се водили в ограничен формат, без телефони и асистенти. Темата е как ЕС да действа при тежка хибридна атака и каква подкрепа да осигури на засегната държава.
Спор за ролята на ЕС
Разговорите включват изпращане на екипи за извънредна реакция, освобождаване на средства и координация на публичните послания на институциите. В същото време част от столиците се опасяват, че Брюксел може да дублира функциите на НАТО.
Европейският комисар по правосъдието Майкъл Макграт заявява пред POLITICO, че “Европейските демокрации са изправени пред нарастващ брой заплахи”. По думите му ЕС трябва да подобри ранното предупреждение и да реагира бързо и колективно.
Критиците обаче предупреждават, че нови механизми могат да внесат объркване и да забавят решенията. Бившата говорителка на НАТО Оана Лунгеску посочва, че при криза времето е решаващо и че е нужен ясен разделител между военната и гражданската реакция.
Натиск след нови инциденти
След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна ЕС твърди, че Москва е засилила кибератаките, саботажите и другите тайни операции. Брюкселското издание посочва и последни случаи, сред които инцидент в Черно море, подозрителен пожар в Полша и заговор за запалителни устройства в транспортни центрове в ЕС и Обединеното кралство.
Тейя Тиликайнен от Европейския център за върхови постижения в борбата с хибридните заплахи казва, че при все по-смъртоносни инструменти на Москва рано или късно ще има жертви. Според него усилията на ЕС са полезни, но не могат да заместят националните системи за сигурност.
В Брюксел вече се обсъжда и “извънреден протокол за сигурност”, предложен от Урсула фон дер Лайен в речта ѝ за състоянието на ЕС. Очаква се той, заедно със създаването на Европейски съвет за сигурност, да влезе в нова стратегия за сигурност, която трябва да бъде публикувана в началото на ноември.
Част от дипломатите настояват ЕС да разчита на вече съществуващите механизми, включително IPCR, който позволява свикване на извънредни срещи при криза. Други смятат, че при атака с жертви отговорността трябва да остане основно на засегнатата държава, а НАТО и ЕС да си разделят задачите.
Според Лунгеску НАТО трябва да поеме разузнаването и военното възпиране, а ЕС да се концентрира върху гражданската реакция. Тя подчертава, че Москва не прави разлика между двете организации, когато търси слабости в европейската сигурност.
