Инициативата предвижда също изграждане на инфраструктура за сигурна комуникация, ранно предупреждение и обмен на разузнавателни данни. За плана на Париж, наречен от президента Емануел Макрон “напредничаво възпиране”, съобщава в. “Уолстрийт Джърнъл”, предава Дир БГ.
В клуба участват Великобритания, Германия, Нидерландия, Белгия, Полша, Гърция, Финландия, Норвегия, Швеция и Дания. Трите балтийски държави не са част от него, а Италия е отказала да се присъедини.
Според европейски длъжностни лица новите комуникационни и разузнавателни механизми биха могли да подпомогнат и отбраната с конвенционално въоръжение, ако САЩ не успеят да защитят съюзниците си от НАТО. Крайната цел на плана е да създаде по-голяма стратегическа неопределеност за руския президент Владимир Путин.
Съветникът на Макрон по стратегически въпроси Ксавие Шател заяви на конференция по сигурността във Варшава, че инициативата добавя още едно ниво, което Русия трябва да отчита. Според него тя предоставя на Франция и нови възможности за разполагане на ядрени сили при ядрена ескалация.
Финландският президент Александър Стуб заяви, че страната му няма планове за разполагане на ядрено оръжие на нейна територия в мирно време. Той посочи, че Финландия е преценила за полезно да получава информация и да участва в процеса, като добави, че развитието му вероятно ще отнеме от 10 до 15 години.
