В документа, гласуван по-рано днес в Министерския съвет, се залага преход от икономика, основана на евтин труд и потребление, към модел на високотехнологичен износ, привличане на инвестиции и по-строг контрол върху публичните финанси. Малко преди края на работния ден на сайта на МС беше публикуван целият текст от 208 страници, съобщава Дир БГ.
Премиерът заяви, че правителството ще работи за деолигархизация, върховенство на закона, оптимизация на администрацията и по-висок жизнен стандарт. Румен Радев посочи и нуждата от нов подход, който да стъпи на подкрепа за българския бизнес, по-малко регулации и по-висока производителност.
Правосъдие и контрол
Програмата предвижда връщане на свободната преценка на президента при назначаване на служебно правителство, както и конституционна защита на плащанията в брой. Предвидени са и промени за избор на нови състави на Висшия съдебен съвет и Инспектората към него с квалифицирано мнозинство от три пети в Народното събрание.
До декември 2026 година е заложена законова промяна за създаване на ад хок прокурор за разследване на главния прокурор. За държавни служители на длъжности с висок корупционен риск ще има задължителни тестове за интегритет до юни 2027 година.
В борбата с корупцията кабинетът разчита на автоматизирана система за мониторинг на обществените поръчки СИГМА, базирана на модели на изкуствен интелект. До декември 2026 година платформата трябва да се свърже с Търговския регистър, а до края на 2027 година да открива фаворизиращи условия и завишени цени в търговете. Предвижда се и пълна ревизия на ключови обществени поръчки за периода 2020 – 2026 година на стойност над 51 милиарда евро.
Икономика и финанси
Финансовата рамка запазва плоския данък и стандартната ставка от 20% за ДДС. Целта е бюджетният дефицит трайно да падне под 3% от БВП, за да бъде прекратена процедурата по прекомерен дефицит, открита от Европейската комисия през юли 2026 година.
По Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени предоговаряне през август 2026 година и подаване на пето искане за плащане през септември. Страната ще подготви и Плана за национално и регионално партньорство за периода 2028 – 2034 година.
За бизнеса са заложени нов закон за публично-частното партньорство до юни 2028 година, независим инвестиционен омбудсман до юни 2027 година и принцип на мълчаливо съгласие за част от административните услуги до декември 2027 година. В Икономическа зона “Доброславци” до декември 2026 година трябва да бъде изграден високотехнологичен космически хъб и национален космическо-информационен център.
Енергетика, транспорт и социални мерки
В енергетиката кабинетът планира окончателно инвестиционно решение за блокове 7 и 8 на АЕЦ “Козлодуй” по технологията AP1000 през октомври 2026 година. До януари 2028 година трябва да има и пътна карта за малки модулни реактори, а въглищните централи се запазват като стратегически капацитет при кризи.
Сред основните инфраструктурни цели са завършване на магистрала “Хемус” до декември 2029 година, участъка Крупник – Кресна – Кулата от магистрала “Струма” до декември 2030 година и строителството на тунела под Шипка до декември 2029 година. В железопътния сектор е заложена нова връзка Ямбол – Елхово – Лесово до турската граница до декември 2030 година.
В здравеопазването се предвиждат централизирани търгове за скъпоструващи лекарства и апаратура от октомври 2026 година, пилотно въвеждане на модела на Диагностично-свързаните групи между декември 2026 и декември 2027 година и държавен контрол върху проекта за Националната детска болница. Социалната политика включва нови форми на труд, нов механизъм за минималната заплата и прехвърляне на пенсиите без осигурителен принос към социалното подпомагане.
