През първата година фондацията е организирала над 50 благотворителни инициативи и е осигурила безплатно дентално лечение, рехабилитации и лагери. За бъдещия център е дарен парцел от 3 декара в София с пазарна стойност над милион и половина евро. Информацията е от Дир БГ.
Криско казва пред Dir.bg, че решението да създадат фондацията идва след раждането на Дани и срещата на семейството с нова реалност. По думите му трудностите не са само свързани с потребностите на детето, а и с неподготвената среда около него.
Изпълнителят обяснява, че не иска синът му да бъде постоянно пред камерите или да се възприема единствено през диагнозата си. Той решил да използва публичността си, за да насърчи и други родители да говорят, да търсят помощ и да не се чувстват сами.
Вижте публикацията в Instagram
Криско описва успеха си по различен начин след раждането на Дани. За него нова дума, навик или умение, което детето е усвоило самостоятелно, вече е значимо постижение. Той казва, че бащинството го е направило по-търпелив и го е научило да не очаква всичко да се случва веднага.
Планове за центъра
Предвижда се в центъра да има спорт, изкуство, занимания и пространства за общуване между деца със и без специални потребности. Според Криско целта е това да бъде жива среда за игра и развитие, а не само сграда със специалисти.
Фондацията обмисля част от пространствата да функционират като обществена и развлекателна зона, включително за семейни събития. Така центърът би могъл постепенно да осигурява средства за дейността си, като остане безплатен за децата и младежите със специални образователни потребности.
Криско посочва, че дареният терен превръща проекта от мечта в конкретна задача. Той смята, че предстои парцелът да бъде превърнат в действащ център, а работата по каузата изисква не само ентусиазъм, но и професионална организация, постоянство и доверие.
По думите му фондацията и бъдещият център трябва да помагат на семействата да се ориентират в наличните възможности и да намират подкрепа. Той иска отношението към децата със синдром на Даун да се съсредоточи върху това какво могат да развият, вместо върху ограниченията им.
Криско казва, че се тревожи най-вече за обществото около сина си в бъдеще – дали Дани ще има приятели, възможност за работа и независим живот. Затова проектът, според него, трябва да мисли и за младите хора, които продължават да имат нужда от среда, развитие и социален живот след навършване на 18 години.
