Kid Consulting
Начало » Пет групи храни носят риск от алергии, а някои и от отравяне
Здраве и красота

Пет групи храни носят риск от алергии, а някои и от отравяне

Пет групи храни носят риск от алергии, а някои и от отравяне
Кадър: iStock by Getty Images
Фъстъци, дървесни ядки, млечни продукти, яйца и храни с глутен са сред основните причинители на хранителни алергии. Рискът от отравяне зависи най-вече от замърсяване и неправилно съхранение.

Нутриционистът Ната Гончар посочва, че алергичните реакции и отравянията имат различни причини, а разпознаването на съставките и правилното съхранение помагат за ограничаване на рисковете, съобщава Дир БГ.

Сред осемте основни групи алергени са кравето мляко, яйцата, ядките, фъстъците, рибата, морските дарове, пшеницата и соята. При чувствителни хора дори малки количества могат да предизвикат симптоми като уртикария, зачервяване, подуване, повръщане и коремни болки. Тежките реакции могат да включват затруднено дишане, оток на гърлото и загуба на съзнание.

Алергията е реакция на имунната система към определено вещество, докато хранителното отравяне обикновено се дължи на замърсена храна, токсини или болестотворни микроорганизми. Петте разгледани групи храни не изчерпват всички възможни алергени.

Алергени, които може да се крият в готовите храни

Фъстъци се срещат не само в пакетирани ядки, но и във фъстъчено масло, кремове, сладкиши, шоколадови изделия и готови храни. При установена алергия е важно да се проверяват етикетите и предупрежденията за възможни следи, особено при десерти, чиито съставки не винаги са очевидни. Реакция може да настъпи и при контакт с малко количество.

Бадеми, орехи и лешници се влагат в сладкиши, но могат да присъстват и в сосове, салати и дресинги. Смлените ядки или ядковото пралине невинаги се разпознават по вида на ястието. При поръчка на непозната храна е разумно да се уточни съставът, вместо да се приема, че тя е безопасна само защото в нея не се виждат цели ядки.

Алергията към млечни белтъци е различна от непоносимостта към лактоза. Последната обикновено причинява подуване, газове, диария и коремни болки, докато алергията може да засегне и дихателната система. Реакция е възможна при краве, козе и овче мляко заради сходства между белтъците им; внимание изискват също сиренето, маслото, киселото мляко, сладоледът и млечните десерти. Замяната на кравето мляко с мляко от друг животински вид невинаги решава проблема.

Млечните продукти могат да създадат и риск от отравяне, когато са съхранявани неправилно или са с нарушена опаковка. Развалена извара или кисело мляко могат да съдържат опасни микроорганизми. Ботулизмът се причинява от токсин на бактерията Clostridium botulinum и може да доведе до мускулна слабост и парализа, но не е типично последствие от обикновени развалени млечни продукти.

Яйца и зърнени храни

Яйца има в много тестени изделия, макарони, сладкиши, сосове, панировки и печива. При алергия е полезно да се разпознават и наименования като яйчен прах, сух белтък, сух жълтък и меланж, които може да присъстват на етикета сред други съставки.

Отделен риск е бактериалното замърсяване: салмонелозата се причинява от бактерии, а не от яйчния белтък като алерген. Суровите или недостатъчно термично обработени яйца могат да предизвикат инфекция със симптоми като диария, повръщане, коремни болки и повишена температура. Правилното съхранение и достатъчната термична обработка са особено важни за домашни кремове, сосове и десерти със сурови яйца.

Пшеница, ръж и ечемик съдържат глутен. Алергията към пшеница не е същото като цьолиакия или нецьолиакийна чувствителност към глутен: състоянията имат различни механизми и изискват различен подход. Цьолиакията е автоимунно заболяване, при което глутенът уврежда тънкото черво. Глутен може да има в хляб, тестени изделия, бисквити и зърнени закуски, както и в някои готови сосове, колбаси, десерти и млечни продукти. Овесът не съдържа естествено същите глутенови белтъци, но може да се замърси при обработка с други зърнени култури.

Храни с риск при топло време

През топлите месеци високите температури подпомагат размножаването на микроорганизми, особено при неправилно съхранение или транспорт. Дините, дюнерите и сладоледът могат да създадат риск, свързан с качеството на суровините, хигиената и температурния режим. Свежият вид и нормалният вкус не гарантират, че храната е безопасна.

При динята е важно да се измие кората преди разрязване, а нарязаните парчета да се държат в хладилник. Нитратите могат при определени условия да се превърнат в нитрити, опасни в големи количества, но това не означава, че всяка ранно узряла диня съдържа прекомерни количества. Възможните признаци на отравяне включват гадене, повръщане, главоболие и слабост; при тежки случаи може да има нарушения в дишането и кръвообращението.

При дюнерите значение имат хигиената и достатъчната термична обработка на месото. Недобре изпечени части може да съдържат салмонела или някои видове Escherichia coli, а при определени видове месо съществуват и паразитни рискове. Сосовете също изискват внимание, ако съдържат млечни съставки и са оставени продължително на топло; за хората с алергия към мляко те носят и отделен алергичен риск.

При сладоледа нарушаването на температурния режим по време на транспорт или продажба може да създаде риск. Повторното замразяване след разтопяване не гарантира безопасност, защото замразяването не унищожава непременно микроорганизмите. При замърсяване е възможно развитие на бактерии като Staphylococcus aureus. Големи ледени кристали или промяна в консистенцията могат да са признак за неправилно съхранение, но сами по себе си не доказват опасност.

Кога е нужна медицинска помощ

Ната Гончар предупреждава, че тежката алергична реакция може да прерасне в анафилаксия – животозастрашаващо състояние с възможно рязко понижаване на кръвното налягане, оток на гърлото, затруднено дишане и нарушения в сърдечната дейност. При съмнение за анафилаксия трябва незабавно да се потърси спешна помощ.

При повтарящи се обриви, подуване или други симптоми след консумация на определена храна е необходима консултация с алерголог, който може да прецени подходящите изследвания. Не е препоръчително човек сам да изключва цели групи храни от менюто си. Сред продуктите, които също могат да предизвикат реакции, са слънчогледови и макови семена, мед и бобови растения като фасул, грах и леща. При доказана алергия дори малко количество от конкретния алерген може да е достатъчно, а умерената консумация сама по себе си не гарантира защита.

Четенето на етикетите, уточняването на състава на готовите ястия и правилното съхранение могат да намалят част от рисковете. Според Дир БГ не е необходимо здравите хора да изключват всички изброени храни; важно е да се познават индивидуалните особености и да не се пренебрегват тревожните симптоми.

Още статии

  • Намерете ни във Фейсбук