Предметите са заведени в музея и остават негова собственост, каза за БТА доц. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел “Експозиционна и международна дейност” в Националния исторически музей.
Какви са предметите
По думите ѝ става дума за 53 църковни предмета с 48 инвентарни номера. Сред тях има кръстове, дарохранителници, врата и рипиди, а част от тях са свързани с манастирите “Света Богородица Икосифиниса” и “Свети Йоан Предтеча”, както и с катедралата в Серес.
Доц. Неделчева уточни, че артефактите са датирани в XVIII-XIX век и имат висока художествена и религиозна стойност. Тя подчерта, че сред тях няма корони.
Режимът на предоставяне
Предметите са дадени на гръцката страна за послужване, което означава, че не са дарени и не са прехвърлени като собственост. Целта е да бъдат изложени и видими за посетителите в Гърция.
По принцип такова предоставяне е със срок, но за тези предмети в момента няма определена дата за връщане. Не е ясно и дали срокът ще бъде продължен, посочи още представителят на НИМ.
Неделчева отхвърли твърденията, че България е предоставила най-ценните си национални съкровища. По думите ѝ музейните предмети не са извадени от постоянната експозиция, а НИМ съхранява 22 съкровища с установен археологически контекст, сред които Панагюрското и Боровското.
Тя коментира и връщането на останките на цар Самуил, като подчерта, че гръцката държава ги е предоставила доброволно на България. Според нея това има историческо значение и слага край на спора чий е Самуил.
Историята на предметите е свързана със събитията от 1917 г., когато, по думите на доц. Неделчева, българското правителство нарежда да бъдат иззети предмети, свързани с българската история и културно наследство, с цел да бъдат спасени. Тя добави, че те са били пренесени в България и дълго време са останали засекретени.
“Не сме изнесли съкровищата на България”, каза още тя и призова желаещите да посетят НИМ, където могат да видят експозициите на музея.
