Римските мозайки на Пловдив са на път към списъка на ЮНЕСКО. Според Ирина Бокова обектите в Епископската и Малката базилика, както и късноантичната сграда “Ирини”, имат реален шанс за признание.
Следващите стъпки
На международното събитие “Ден на мозайките” в Пловдив Бокова обясни, че България трябва да подготви предложение до Комитета за културно наследство до началото на следващата година. После в града ще пристигне експертна мисия, която ще изготви доклад за Комитета за световно наследство.
По думите ѝ именно там ще се прецени дали римските мозайки на Филипопол имат изключителна универсална стойност – основното условие за вписване в ЮНЕСКО.
Подкрепа и признание
Събитието бе открито от Бокова и събра представители на дипломатическия корпус, сред които посланиците на Германия, Италия и Украйна. Присъства и Нанси Шилър, президент на фондация “Америка за България”, чиято финансова помощ е била ключова за проучването, реставрацията и превръщането на Епископската базилика в музей.
Кметът на италианския град Аквилея Емануеле Зорино заяви, че Пловдив има пълната подкрепа на неговия град за ЮНЕСКО. Той посочи и сходствата между двете базилики, включително мозаечното изкуство и централната сцена с пауна.
Обект с историческа стойност
Проф. Елена Кантарева-Дечева, директор на “Старинен Пловдив”, подчерта, че при реставрацията и консервацията между 2016 и 2020 г. са участвали над 450 доброволци. По думите ѝ всичко е извършено по световни стандарти.
Археологът Елена Кесякова припомни, че Епископската базилика на Филипопол е строена през IV век и има два периода. Тя посочи, че мозайките са образец на късноантичното изкуство, а учените са единодушни за високата им стойност.
От откриването на обекта досега са го посетили над 200 хил. души.
Бокова подчерта още, че Пловдив е един от най-старите градове в Европа с непрекъснат живот от над 7000 години и че културното наследство на България заслужава да бъде видяно от света.
Какво казват специалистите
Според Елена Кесякова и Жени Танкова има различия в датировката на базиликата, но не и в оценката за значението ѝ. И двете са категорични, че цветните пана в Епископската базилика са сред най-силните образци на късноантичното мозаечно изкуство.
