По думите на проф. Баева процентите в документа не са били буквално разпределение, а признание на вече настъпили промени на фронта. Историкът посочва, че именно военната сила е определяла реалните сфери на влияние в края на Втората световна война.
Какво означава споразумението
В интервю за Dir.bg тя обяснява, че т.нар. “процентно споразумение” от 9 октомври 1944 г. е доказан исторически факт, потвърден и в спомените на Чърчил, и в тези на преводача на Сталин Валентин Бережков. Според нея то не създава нова реалност, а фиксира вече създадено положение.
Проф. Баева припомня, че след вечерята в Москва Чърчил записва процентите на салфетка, а на следващия ден започват официалните преговори между делегациите, оглавени от Вячеслав Молотов и Антъни Идън.
Защо Чърчил търси сделка
Историкът подчертава, че инициатор на срещата е Чърчил, който се опитва да спре съветското настъпление в Източна Европа. Според нея Великобритания вече няма реално влияние в България и Румъния, където са навлезли съветските войски, затова Лондон се стреми да запази Гърция.
Тя отбелязва, че именно заради Гърция Чърчил прави сделката със Сталин. В България и Румъния, по думите ѝ, британците нямат какво да жертват, защото влиянието им там вече е минимално.
Проф. Баева посочва още, че съветските проценти за България по-късно нарастват от 75 на 80 в окончателните договорености, но това отново е въпрос на съотношение на силите, а не на формално разпределение.
Гърция, Полша и следвоенният ред
Според нея именно Гърция е държавата, заради която Чърчил настоява за споразумението. Тя припомня, че на 12 октомври 1944 г. започва британският десант в страната, а целта е да бъде подкрепено пробританското правителство и да не се допусне комунистите да вземат властта.
Проф. Баева свързва договорката и с последвалата гражданска война в Гърция, като подчертава, че Съветският съюз спазва постигнатото и не подпомага гръцките комунисти. По думите ѝ подобна логика стои и зад решаването на съдбата на Полша на Техеранската конференция.
Историкът обобщава, че в глобалните конфликти големите сили решават съдбата на по-малките, но нищо в историята не е окончателно. Затова, казва тя, българските политици трябва да избягват крайни позиции и да отчитат, че историческите обстоятелства могат да се променят.
“Споразумението на салфетката” е само временна снимка на силите, а не вечна подялба, подчертава проф. Искра Баева пред Dir.bg.
