Капиталовите разходи са планирани на 1,223 млрд. евро, а за персонал – 1,330 млрд. евро, съобщава Дир БГ. За попълване на некомплекта в Българската армия са предвидени целеви 27,5 млн. евро от централния бюджет за назначаване на нови военнослужещи.
Бюджетът е с 17% по-голям спрямо 2026 г. Девет депутати от комисията са гласували “за”, трима – “против”, а един се е въздържал.
Министърът на отбраната Димитър Стоянов посочи, че разходите за отбрана са планирани да достигнат 2,45% от БВП през 2028 г. и 2,55% през 2029 г.
В дебата Иван Димитров от “Прогресивна България” определи като важна промяната в подхода към иновациите и придобиването на способности, които според него подпомагат отбраната и сигурността на гражданите.
Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС изрази опасения за възнагражденията и наемането на нови военнослужещи. Той каза, որ без увеличение на фонда за работна заплата не вижда средства за нови назначения.
Иво Цанев от ДПС подкрепи необходимостта от по-високи разходи, но заяви, че е нужен баланс между средствата за персонал и модернизация. Според него проектът замразява разходите за персонал, докато предвижда значително увеличение за модернизация.
Атанас Славов от “Демократична България” заяви, че формацията му за първи път от пет години няма да подкрепи бюджета за отбрана. Той посочи противоречие между отчетения ефект от автоматичното повишаване на възнагражденията и предложението тази мярка да бъде замразена.
Радослав Рибарски от “Продължаваме промяната” припомни принципа модернизацията да върви заедно със заплащането и призова, ако бъдат намерени резерви, да се запази заложеният автоматизъм.
На срещата на върха на НАТО в Хага през 2025 г. е поет ангажимент разходите за отбрана постепенно да нараснат до 5% от БВП до 2035 г. От тях не по-малко от 3,5% са за основни разходи за отбрана, а до 1,5% – за инвестиции, свързани с отбраната и сигурността.




















