Представянето на ноемврийския брой на сп. “ЛИК” е посветено на 180-годишнината от вестник “Български орел”. Заместник-директорът на Регионалния исторически музей в Русе посочи географското положение и икономическото развитие на града сред факторите за утвърждаването му като медиен център, съобщава БТА.
През 1864 г. Мидхат паша създава в Русе модерна печатница, която Рошкева определя като първата съвременна машинна печатница по българските земи. От 1865 г. там започва да излиза вестник “Дунав” – официоз на Дунавския вилает, печатан на български и турски език. Негови редактори са Иван Чорапчиев и Стоил Попов.
По думите на Рошкева, в Дунавската печатница са издадени около 160 книги и други издания на български език и само едно на турски. Тя обясни, че печатницата е давала възможност за издаване на български книги в Османската империя, но и за контрол върху печатното съдържание.
Между 1871 и 1873 г. русенецът Тодор Хаджистанчев издава духовното списание “Слава”. Рошкева го посочи като основоположник на българската журналистика; след Освобождението той продължава с вестник “Славянин”. В Русе излизат също списание “Училище” и селскостопанското периодично издание “Ступан”, свързани с Райко Блъсков.
След Освобождението Русе заедно с Пловдив отново се утвърждава като издателски център. Между Освобождението и Втората световна война в града излизат около 340 периодични издания. Сред тях е вестник “Русенска поща”, издаван от 1921 до 1944 г., както и “Икономически преглед” (1899-1941) и “Пътник” (1924-1943).
Рошкева отбеляза и разнообразието на русенския печат, включително политически, стопански и педагогически издания. Тя допълни, че хартиените книги и вестници продължават да имат своето очарование и в дигиталната епоха.
