Според изследването на Питър Джоунс средновековните текстове описват състояния, много близки до днешния бърнаут. Авторът стига до тях след лична криза, когато поема катедрата по история в Университета в Тюмен, Сибир, и се сблъсква с тежки условия, езикови трудности и силна носталгия по семейството си в Дъблин.
В книгата си той проследява как ранни християнски автори, сред които Йоан Касиан, са разпознавали симптоми като постоянна умора, безнадеждност, умствена замъгленост и желание човек да избяга от работата си. Джоунс ги свързва с понятието акедия – духовно и емоционално изтощение, което тогава не е било възприемано просто като мързел.
Средновековна “терапия”
По думите на Джоунс през XIII век се появяват наръчници за свещеници, които да помагат на вярващите в изповедта. Той ги описва като хора, които не просто поучавали, а водели задълбочени разговори за истинските причини за вътрешното страдание – подход, който напомня на съвременната терапия.
Вижте публикацията в Instagram
Средновековната система за седемте смъртни гряха също е била начин да се “подредят и обработят всички мисли”, казва историкът. В нея влизат гордост, завист, гняв, леност, алчност, лакомия и похот.
Джоунс открива сходства между старите текстове и днешните преживявания и в произведенията на Архипоета, който се оплаква от безсмислената бюрократична работа, както и в писанията на Бернар от Клерво, сравняващ добрия живот с бягане по неравен терен. Според историка посланието е ясно: хората винаги са минавали през сходни кризи.
Какво предлага Средновековието
В MS 306, съхраняван в “Тринити Колидж” в Дъблин, Джоунс намира образ, който силно напомня на собственото му преживяване в Сибир – човек, който стои насред бурна река, без сили да направи крачка напред. Той вижда в това описание на застой и безсилие, познато и днес на мнозина в периоди на изтощение.
Историкът цитира и поученията на Уилям Пералдус, според когото човек трябва да открие своята “силна планина” – нещо, което да му даде посока и устойчивост. Джоунс обобщава, че понякога не е нужно чувствата да бъдат изкоренени напълно; по-важно е да бъдат приети и да се живее с тях.
Той сравнява това и със съвременни терапевтични подходи като терапията на приемането и ангажираността, които насърчават хората да приемат емоциите си и да се опрат на личните си ценности. Според него най-ценният урок от средновековните мислители е прост: човек трябва да бъде по-милостив към себе си.
“Утешително е да усещаш компанията на хората от историята”, казва Джоунс, който вижда в старите текстове не само интелектуален интерес, а и напомняне, че изтощението, съмнението и вътрешната празнота не са нови и че никой не ги преживява сам.
