Решенията са по четири отделни казуса и идват след задължителния отговор на Съда на Европейския съюз по въпроса, съобщава правният сайт “Лекс”. С тях върховните съдии на практика променят посоката, наложена след тълкувателното решение на Гражданската колегия от 2023 г.
Промяна след решението на СЕС
По първото дело ВКС допуска промяна за К.М.Х., който от години води дело за вписване на женски пол и съответните имена. Съставът приема, че правото на лична идентичност и защитата на личния живот включват и признаване на половата идентичност на транссексуалните лица.
Съдът подчертава, че българските съдилища са длъжни да прилагат правото на ЕС с предимство пред противоречащи му национални тълкувания. Според решението липсата на детайлна уредба не е основание за отказ, а отказът би означавал неравно третиране.
По втория казус ВКС окончателно допуска промяната за Р.Х.Й., която иска полът ѝ да бъде вписан от женски на мъжки, заедно с промяна на имената. Съдът се позовава на решението на СЕС от 12 март 2026 г. по дело С-43/24 и приема, че то е задължително за всички съдилища и учреждения в България.
В мотивите се посочва още, че държавата трябва да осигури ефективна и достъпна процедура за правно признаване на половата идентичност, без да поставя непропорционални изисквания. “Лекс” представя подробно актовете и мотивите по делата.
Останалите две дела
По третия казус ВКС оставя в сила решението на Окръжния съд – Пловдив, с което е допусната промяна на пола на А.Д.К. Делото е стигнало до върховната инстанция по протест на Окръжна прокуратура – Пловдив, но съдът не допуска касационно обжалване.
По четвъртото дело П.М.М. също получава положителен изход. ВКС приема, че са налице медицински и юридически критерии за промяна на данните в регистрите, като се позовава на експертизи и свидетелски показания за трайно самоопределяне като мъж.
Съдът изрично отбелязва, че България не е въвела ефективна, бърза и прозрачна процедура за подобни случаи, а това само по себе си противоречи на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Именно затова, по думите на състава, националният съд е длъжен да осигури защита, когато са представени достатъчно доказателства за половата идентичност.
