В Германия живеят 421 895 българи, а 103 690 от тях получават социални помощи по схемата Бюргергелд, сочат данните на Федералната агенция по заетостта, цитирани от Дир БГ.
Какво показват числата
Статистиката обхваща не само безработни в трудоспособна възраст, но и хора с ниски доходи, които получават доплащане към заплатата си, както и нетрудоспособни членове на домакинства, включително деца. Така излиза, че около 25% от българите в Германия разчитат изцяло или частично на германската социална система.
От общия брой 70 730 са в трудоспособна възраст. Останалите над 32 000 са предимно деца на родители, които получават помощите.
Кои са Aufstocker
Част от българите с право на подпомагане са т.нар. Aufstocker – хора, които работят, но доходът им е твърде нисък и държавата доплаща разликата. Сред тях има и заети на миниджоб, при който месечната заплата е до 603 евро.
При този вариант към заплатата се добавят 168,90 евро месечно, а Jobcenter поема и наема, и здравната застраховка при определени условия. За напълно безработните помощта е 563 евро месечно за сам човек или 506 евро за човек, живеещ с партньор, плюс наем и здравно осигуряване.
Българите са първи сред гражданите на ЕС
Към януари 2026 социални помощи в Германия са получавали общо 5 183 420 души. От тях 2 772 670 са германски граждани, а 2 410 700 – чужденци. Сред мигрантите най-много са украинците, следвани от сирийците, афганистанците и турците. България е на пето място в общата класация, но е на първо сред страните от ЕС, отбелязва Дир БГ.
За сравнение, румънците в Германия са 903 770, но 77 747 получават помощи. При поляците числото е 48 253 от 839 660 души, при гърците – 26 743 от 347 225, а при италианците – 40 158 от 271 812.
Защо броят е висок
Според публикация на социалната организация Каритас една от причините е, че много българи работят в сектори с ниско заплащане – строителство, гастрономия, месопреработване и почистване. При семейства с деца доходите често не стигат до определения минимум.
Като друга причина се посочват и злоупотреби със социалната система, за които германски медии и общини сигнализират от години. В отделни случаи става дума за организирани схеми с фиктивна заетост, ниски официални доходи и завишени наеми, при които част от отпуснатите средства отиват при посредниците.
Политически спор в Германия
Темата за злоупотребите с помощи предизвика и политически спор. В началото на май министърката по труда и социалната политика Бербел Бас заяви: “Никой не имигрира в нашата социална система”. Изказването ѝ беше посрещнато с критики, а по-късно тя уточни, че е искала да отхвърли генералното осъждане на мигрантите, но призна, че има злоупотреби, срещу които трябва да се действа решително.
По данни, цитирани от Дир БГ, лицата от ЕС, които не работят в Германия, получават социални помощи едва след пет години престой. Работещите имат достъп още през първата година, а при работа над една година без прекъсване правото на подкрепа е неограничено.
