В пленарната зала днес темата за 9 септември беше коментирана с три отделни декларации, а мнозинството запази мълчание. По данни на БТА, ДБ, ПП и “Възраждане” използваха датата, за да защитят напълно различни исторически прочити.
Позицията на ДБ
Йордан Иванов от “Демократична България” заяви, че 9 септември 1944 г. е свързан с обявяване на война на България от Съветския съюз. Той определи последвалите събития като начало на най-голямата национална катастрофа и най-позорния период от новата история.
Иванов посочи, че след преврата е било наложено сталинистко управление и е започнало правораздаване чрез Закона за Народния съд. Той изброи и част от осъдените, като подчерта, че присъдите са били 147, а “цветът на нацията” е бил разстрелян. Депутатът завърши с призив: “Поклон пред жертвите на червения терор”.
ПП и “Възраждане” с противоположни оценки
От “Продължаваме промяната” свързаха 9 септември със загубата на извоюваната независимост и говориха за съветски военновременен режим с марионетно правителство на Кимон Георгиев. Велислав Величков нарече репресиите след 1944 г. “държавен тероризъм”, поръчан от Съветския съюз и неговите агенти в България.
Костадин Костадинов от “Възраждане” отвърна, че днешното разделение в парламента показва какво би станало със Съединението, ако се случваше сега. Той противопостави на “червения терор” и “белия терор”, припомни и за наградите от 50 хил. лв. за отрязана партизанска глава.
Лидерът на “Възраждане” призна, че е имало несправедливо осъдени от Народния съд, но добави, че сред тях са били и хора, участвали в насилие срещу антифашисти. Според него в последните десетилетия върху 9 септември са натрупани много лъжи, а България трябва да стигне до национално помирение и ден в памет на жертвите и на двата терора.
Той предложи този спор да бъде затворен с общ ден за помирение, за да може страната да продължи напред, съобщава БТА.
