Вижте публикацията в Instagram
Според Дир БГ около режисьора продължават да се въртят разкази, които смесват легенда и факт. Част от тях са свързани с начина, по който е работил с актьорите си и с образа му на човек, обсебен от контрол.
Между мит и реалност
Повече от четири десетилетия след смъртта му спорът не стихва. Хичкок е представян едновременно като безкомпромисен творец и като фигура, оставила болезнени следи у някои от хората около себе си.
Биографът Доналд Спото има голяма роля за този образ. Неговите книги утвърждават представата за режисьор, който използва психологически игри, за да изкара от актьорите по-силни реакции.
С времето обаче част от разказите са били преразглеждани. За сцената с нападението в “Птиците” с Типи Хедрен често се твърди, че възстановяването ѝ е продължило 10 дни, но вътрешни документи от продукцията сочат около три дни.
Контрол на снимачната площадка
Хичкок е роден през 1899 г. в Лондон. Кариерата му започва в ерата на нямото кино, а първият му филм “Градината на удоволствията” излиза през 1925 г.
Сред най-известните му заглавия са “Психо” (1960), “Птиците” (1963), “Световъртеж” и “Непознати във влака” (1951). Творчеството му оформя езика на психологическия трилър и влияе на поколения режисьори.
Самият Хичкок често обяснявал разликата между изненада и съспенс. За него напрежението идва не от внезапния шок, а от очакването преди опасността, когато зрителят знае повече от героя.
Именно този подход превръща филмите му в психологически преживявания, а не само в криминални истории. Дир БГ припомня, че за Хичкок страхът, вината и човешките слабости са в основата на киното му.
Най-много въпроси продължава да поражда връзката му с Типи Хедрен. Тя го описва като режисьор, който понякога умишлено създавал напрежение, за да получи по-силно изпълнение.
Подобни свидетелства дават и други актриси. Даян Бейкър и Карол Ломбард също разказват за похвати, при които несигурността и конфликтът са били използвани като част от работния процес.
Днес образът на Алфред Хичкок остава противоречив. Той е режисьор, променил киното завинаги, но и човек, около когото и до днес се водят спорове за методите му и за границата между творческия натиск и личната жестокост.
