Между май и октомври Русия и Украйна са поразили 317 търговски и други плавателни съда в Черно и Азовско море – над четири пъти повече спрямо предходното шестмесечие, когато са атакувани 74. Данните са от анализ на Томас Алекса от Ambrey Analytics, цитиран от Ройтерс и предаден от Дир БГ.
След атаки срещу седем товарни кораба край Румъния и България НАТО обяви, че ще разположи самолети за морско патрулиране, радари и дронове за подсилване на източния си фланг в Черно море. На 23 октомври е поразен още един кораб в непосредствена близост до румънските териториални води, а през последната седмица морски дронове са потопили гръцки контейнеровоз в изключителната икономическа зона на България.
Военни анализатори смятат, че атаките са руски. Във видеозапис от последното нападение се вижда морски дрон, който според британската организация за морска сигурност Ambrey е руска разработка. Сидхарт Каушал от лондонския Кралски институт на обединените въоръжени сили определи случващото се като ескалация.
Русия отрича да атакува съседите на Украйна с дронове и твърди, че европейските правителства ескалират войната, като предоставят военна помощ на Киев. Руското Министерство на отбраната не е отговорило на запитване на Ройтерс за коментар.
НАТО и сигурността в Черно море
Много от атакуваните през октомври кораби са били закотвени близо до ключов румънски канал, използван от Украйна за износ, насочвали са се към него или са отплавали оттам. Един кораб е бил ударен в териториалните води на Румъния, а останалите осем – близо до изключителната икономическа зона на България.
Джулия Джоджа от вашингтонския Институт за Близкия изток заяви, че Русия се възползва от нежеланието на Запада да ескалира конфликта и подлага на изпитание червените линии на НАТО. Според нея това напомня за нарушенията на въздушното пространство на алианса от руски дронове през последните години.
Представител на НАТО заяви пред Ройтерс, че действията на Русия целят да разубедят съюзниците да подкрепят Украйна и представляват сериозна заплаха за сигурността. Той подчерта ангажимента на алианса да защитава всички членове и посочи нуждата от икономически ефективни средства срещу дронове. НАТО се е ангажирал да инвестира над 40 млрд. долара в такива системи през следващите пет години.
Черно море е важен търговски маршрут за Румъния, която развива там проекта за добив на газ “Нептун дийп”. Според текста проектът ще направи страната най-големия производител на газ в ЕС през 2027 г. През август морски дрон се е приближил до съоръжения, свързани с проекта. Букурещ обвини Русия в “систематични” удари по цивилни кораби, но заяви, че са нужни криминалистични доказателства, преди да ѝ припише конкретни атаки.
България не е обвинила Русия, но е заявила, че някои от ударите изглеждат в полза на Москва. Междувременно САЩ преоценяват военното си присъствие в Европа и съсредоточават повече внимание върху Китай. През 2025 г. САЩ изтеглиха 1000 военнослужещи от Румъния.
Румънски представител заяви, че страната му спешно се нуждае от ракети прехващачи земя-въздух и радарни системи. Джоджа посочи, че НАТО е засилил присъствието си в Балтийския регион и Полша, но не е предприел подобна стъпка в Румъния въпреки исканията на Букурещ. Тя добави, че Вашингтон и Брюксел все още не са решили дали Черно море изцяло попада в обхвата на ангажиментите на алианса. Според нея наличността на достъпни средства за противовъздушна отбрана е ограничена и заради войната в Иран.
Удари по корабоплаването и износа
Между май и октомври атаките са засегнали повече от четири пъти повече плавателни съдове в сравнение с предходните шест месеца. През третото тримесечие Украйна е извършила 137 нападения срещу кораби, а Русия – 92. През октомври руските удари са били 38, а украинските – пет, сочат данни на Ambrey.
Нападенията са прекъснали важен коридор за износ на зърно и петрол, използван от Русия и Украйна. През септември руският износ на зърно през Черно и Азовско море е бил 0,3 млн. тона при 4,74 млн. тона през септември 2025 г., според данни, с които разполага Ройтерс.
Украйна спря операциите на черноморските си пристанища в края на юли заради руските атаки и пренасочи товарите към дунавските пристанища, а оттам през Сулинския ръкав и румънския сектор на Черно море. По този маршрут морският износ на украинско зърно през септември е спаднал до 0,81 млн. тона спрямо 2,1 млн. тона през същия месец на 2025 г.
Украинският военноморски анализатор и бивш висш офицер Андрий Риженко заяви, че основната цел на Русия е допълнително да намали тези количества, а изпитанието на НАТО е второстепенна задача.
Предупреждения за продоволствена криза
Ударите от последната седмица съвпаднаха със среща в София на военните министри и началниците на отбраната на Румъния, България и Турция. Турският министър на отбраната Яшар Гюлер призова Русия и Украйна да се въздържат от нови атаки. Той очаква отговор от Москва и Киев на предложението за ограничено морско примирие.
Турция контролира преминаването на военни кораби през Босфора и Дарданелите съгласно Конвенцията от Монтрьо. Египет, Турция и Индия са сред държавите, които настояват за морски примирия, за да се ограничат последиците от прекъсването на превозите при повишаващи се международни цени на горивата и зърното.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви в събота, че международният интерес към ограничено примирие нараства. Русия отхвърли идеята с аргумента, че тя би дала възможност на Киев да си поеме дъх.
Украинският президент Володимир Зеленски предупреди за последиците от прекъсването на превозите на зърно. “Всички говорят за дизела и забравят за зърното. След месец – два всички ще започнат да говорят за селскостопанска криза”, заяви той през октомври.
