През тази година е отчетено безпрецедентно ниско ниво на Дунав, каза Валери Иванов, председател на борда на директорите на “Дунавски драгажен флот” в Русе и член на Изпълнителното бюро на АБВ.
По време на пресконференция в националния пресклуб на БТА в Русе той посочи, че по българо-румънския участък липсва инфраструктура, която да позволява управление и стабилизиране на водните нива.
Иванов даде за пример съоръженията “Железни врата I” и “Железни врата II” между Сърбия и Румъния, където има изградени механизми за контрол на притока. След “Железни врата II” водата в общия българо-румънски участък тече свободно, допълни той.
Според него е време да се върнат проекти, обсъждани преди десетилетия, сред които хидротехническият комплекс “Турну Мъгуреле – Никопол” и възможността за “Силистра – Кълъраш”. Иванов подчерта, че за първия вече са правени проучвания, проектиране и начални строителни дейности.
Той каза още, че реката пренася годишно около 15 млн. тона инертни материали в българо-румънския участък, а драгирането днес е около 10 пъти по-малко спрямо преди 1990 г.
По думите му България и Румъния трябва заедно да поискат съдействие от Европейския съюз за справяне с маловодието по Дунав.
Румен Петков, председател на АБВ, съобщи, че е изпратено писмо до правителството с настояване да се оцени щетата за енергетиката, туризма, поливното земеделие и стокообмена по реката.
Той посочи, че сега е подходящ момент България да използва председателството си на Стратегията на ЕС за Дунавския регион, за да постави въпроса за общия участък на реката като европейски приоритет и да подготви проекти за финансиране след 2027 година.
