Според материала на Дир БГ “Мастило” беше показан в конкурсната програма на Венецианския филмов фестивал за първи път за режисьора, а филмът даде начало и на тазгодишното издание на “Синелибри”.
Лентата разказва за Лари Ламб, изигран от Джак О”Конъл, който е нает от Рупърт Мърдок, в ролята Гай Пиърс, да преобрази “The Sun”. След като поема управлението през 1969 г., Ламб удвоява тиража на вестника в рамките на година. Яркочервените заглавки също допринасят за възхода му до най-продавания всекидневник във Великобритания към края на 70-те.
Сценарият е на Джеймс Греъм и е адаптиран от собствената му награждавана пиеса от 2017 г. Бойл представя историята в динамичен, хаотичен стил, с ретроспективни сцени и архивни кадри, както и с типичните за режисьора британски рок парчета в саундтрака.
Филмът проследява как растящите тиражи съпътстват моралния упадък на вестника. Сред конкретните случаи са отвличането и убийството на Мюриел Маккей през 1969 г. – съпругата на сътрудника на Мърдок Алик Маккей – и изборът на Стефани Ран за първия модел, позирал топлес в рубриката “Page 3”.
Бойл, цитиран от “New York Times”, не представя Мърдок като “чудовище” и казва: “Той донесе глътка свеж въздух в едно наистина закостеняло британско общество.” Наред с това “Мастило” критикува стремежа към печалба в съвременните новинарски медии.
Режисьорът, който е на 70 години, определя себе си като оптимист и казва, че с възрастта става по-предпазлив към медийните мании и постоянното нагнетяване на катастрофични настроения. Той се старае да запази пънкарския дух, макар да признава, че работата му не е непременно революционна или радикална. “Искам да прекрачвам границите, но да взема масовата публика със себе си”, казва Бойл.
Пътят му минава от “Плитък гроб” и “Трейнспотинг” до “Беднякът милионер”, отличен с осем награди “Оскар”. През 2012 г. той режисира церемонията по откриването на Олимпийските игри в Лондон, “Isles of Wonder”, която гледат над 20 милиона зрители във Великобритания.
За “Беднякът милионер” от 2008 г., заснет в Мумбай отчасти на хинди с местен екип, Бойл казва: “Днес вече не бихме могли да направим такъв филм.” Той обяснява, че сега би потърсил млад индийски режисьор, ако участва в подобен проект, и смята, че трябва да се осмислят културният багаж и следата, оставена в света.
Бойл завършва “Английска филология и драма” в университета в Бангор през 1978 г. Работи в лондонския театър “Royal Court”, режисира постановки за “Royal Shakespeare Company”, а по-късно създава телевизионни драми за BBC в Северна Ирландия и режисира епизоди от “Инспектор Морс” за ITV.
Известност му носи “Плитък гроб”, а след това работи с Юън Макгрегър по “Трейнспотинг”. Двамата се скарват, когато главната роля в “Плажът” от 2000 г. е предложена на Леонардо ди Каприо. По-късно се помиряват и се събират отново за продължението на “Трейнспотинг” от 2017 г., в което участва и българската актриса Анжела Недялкова. Бойл е избран да режисира филм за агент 007 “Смъртта може да почака”, но напуска проекта месеци преди снимките заради “творчески разногласия”.
Режисьорът смята, че златният период на един кинотворец не продължава повече от десетилетие, а първият му филм често е най-добрият, защото с усвояването на похватите може да се загуби първичността. Баща му Франсис, който напуска училище на 14 години и работи като тъкач, а по-късно като огняр, гледа филмите му и е негов постоянен критик. След всеки от тях казва: “Доста е добре. Но не е толкова добро, колкото “Плитък гроб”.”
Бойл е израснал в общинско жилище близо до Бъри и е повлиян от католицизма, в който е възпитан. Той казва, че в киното обича да разгръща тежки теми до краен предел, а смяната на жанровете и работата с ограничен бюджет му помагат отново да се почувства уязвим и да се върне към невинността.
