Преговорите се очакват през ноември в Абу Даби, но конкретна дата за провеждането им все още не е договорена. Интерфакс съобщи, че участието на европейски държави не е било обсъждано и в телефонния разговор на Владимир Путин с финландския президент Александър Стуб и норвежкия премиер Юнас Гар Стьоре на 27 октомври, предава Дир БГ.
На 22 октомври Путин заяви, че бъдещите тристранни преговори трябва да разгледат гаранции за сигурност както за Москва, така и за Киев, както и по-широки въпроси за европейската сигурност.
Стьоре защити разговора с Путин
На 28 октомври норвежкият премиер защити телефонния разговор и посочи, че целта му е била руският президент да чуе европейската позиция наред с тази на САЩ. Според Стьоре разговорът е бил опит да бъдат представени европейските възгледи.
Разговорът между Путин, Стуб и Стьоре е продължил 90 минути и се е състоял преди очакваните през ноември в Абу Даби първи срещи лице в лице от февруари между украински и руски официални представители. Той наруши дългогодишната практика на западноевропейски лидери да избягват пряк контакт с Кремъл и беше критикуван от съюзници, сред които датският премиер Мете Фредериксен.
Пред обществената телевизия Ен Ер Ка Стьоре каза: “Ние (със Стуб) бяхме съсредоточени върху бъдещето, какво трябва да се случи, за да не продължи тази война безкрайно в продължение на месеци, да умират хора… и е още по-трудно да се намери решение”. Той добави: “Не смятам, че (Путин) ще си промени мнението, но той чу нашата позиция много ясно. Безпокоя се, че някои от тези послания не стигат до него, когато говори с американците”.
Стьоре заяви, че Норвегия е решена да предприеме стъпки за деескалация: прекратяване на атаките срещу енергийната инфраструктура в Русия и Украйна, спиране на ударите по кораби, превозващи украинска пшеница, и размяна на военнопленници.
Запитан дали може да има мир, без Украйна да се откаже от територия, Стьоре посочи: “Днес Русия контролира почти 20% (от територията на Украйна). Украинците никога няма да подпишат сделка, в която признават, че са загубили територия, но дали те биха могли да приемат настоящата фронтова линия за реалност и като отправна точка, това е друг въпрос”.
Той добави: “И големият въпрос е какви гаранции в сферата на сигурността би могло да има за страната (Украйна) след мирна сделка? Путин признава, че това е големият въпрос”.
Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че разговорът от 27 октомври не е допринесъл с нищо ново по конфликта и че европейските страни се опитват да си осигурят роля в преговорния процес.
