По разказа на Дир БГ темата за “умните и красивите” води към много по-стара история за принадлежност, влияние и зависимост. В центъра ѝ е бившият супермодел Хойт Ричардс.
Изразът се появява през 2013 г. по време на масовите граждански протести у нас. Първо е изречен от Велислава Дърева, а после е възприет и от самите протестиращи като самоиронично описание на образовани столичани от средната класа.
С времето обаче фразата излиза извън конкретния политически контекст и се превръща в етикет за хора, които се възприемат като по-успешни, по-образовани и част от “избрана” група.
Вижте публикацията в Instagram
Именно тази нагласа стои и зад историята на Eternal Values – организация в Ню Йорк от 80-те години, която привлича красиви, амбициозни и успешни хора от модния свят.
Основателят ѝ Фредерик фон Миерерс се представя като извънземно същество от планетата Арктур, дошло да предаде духовно послание на Земята. Той твърди, че търси бъдещи “лидери” на новото човечество преди глобален катаклизъм.
Сред последователите му е и Хойт Ричардс – завършил “Принстън”, работил за Ralph Lauren, Dunhill и Donna Karan и сниман от Ричард Аведън и Стивън Майзел. Той става един от първите мъже със статут на супермодел.
Ричардс разказва пред Би Би Си, че е срещнал Фон Миерерс още на 16 години, през 1978 г., на плажа в Нантъкет. Първите думи към него били: “Ти не си като приятелите си. Ти си различен.”
После следва познат механизъм – похвали, усещане за специалност и постепенно подчинение. Лидерът продава “четения на живота”, духовни записи и скъпоценни камъни с уж лечебни свойства, а част от последователите плащат огромни суми. Джаки Адамс по-късно признава, че е дала над 100 000 долара, а Ричардс изчислява, че е внесъл между 4 и 5 млн. долара.
През 80-те, когато движението “Ню Ейдж” набира сила, Фон Миерерс смесва астрология, източен мистицизъм и идеи за духовна трансформация. Според Ричардс тогава Eternal Values окончателно се превръща в култ.
Последователите живеят по строги правила, ограничават контактите си с външния свят и се въртят около волята на лидера. Ричардс описва средата като нездравословна и казва, че Фон Миерерс редувал внимание и критика, за да държи хората зависими.
Той напуска организацията окончателно през 1999 г. с помощта на Фабио Ланцони. Фон Миерерс умира през 1990 г. от усложнения, свързани със СПИН, но влиянието му остава дълго след това.
Днес, на 64 години, Ричардs говори открито за преживяното. Изводът му е ясен: никой не е напълно защитен от манипулация, когато търси принадлежност към нещо специално.
