Според източници от региона, цитирани от Дир БГ, държавите от Залива са все по-разочаровани от хода на конфликта и търсят по-активна роля на Китай. Причината е страхът за енергийния износ и за безопасността на морските маршрути.
Войната, започнала с американско-израелските удари срещу Иран на 28 февруари, отслаби основния противник на арабските монархии, но едновременно с това увеличи риска за корабоплаването през Ормузкия проток и пролива Баб ел-Мандеб.
Пекин е помолен да използва икономическото си влияние върху Техеран, за да се върне сигурността в региона. Китайският външен министър Ван И вече е провел десетки разговори с колеги от Близкия изток, а специалният пратеник Джай Дзюн е посетил няколко арабски столици и Иран.
Деликатният баланс на Пекин
Китай е едновременно един от най-големите купувачи на петрол от държавите в Залива и най-важният търговски партньор на Иран. Затова, както посочва източник от региона, чувствителните теми се обсъждат изключително дискретно.
Според същия източник правителствата от Залива се надяват Пекин постепенно да насочи Техеран към политическо решение чрез преговори. Те обаче знаят, че Китай действа предпазливо и избягва резки ходове.
Експертът Хенри Тугендхат от Вашингтонския институт посочва, че основната цел на Пекин е да запази добри отношения с всички страни в Близкия изток, без да се обвързва открито в конфликта. По думите му след прякото включване на Вашингтон китайските сметки вече са част от по-широкото съперничество със Съединените щати.
Очаква се китайският президент Си Цзинпин да посети САЩ на 24 септември за разговори с Доналд Тръмп. Китайското външно министерство съобщи, че Си е предложил план от четири точки за мир и стабилност в Близкия изток.
Ограничено влияние
Пекин вече е посредничил за възстановяването на дипломатическите отношения между Саудитска Арабия и Иран през 2023 г., но сегашната криза показва границите на китайското влияние. Миналата седмица трима пакистански източници съобщиха пред Ройтерс, че Китай насърчава Пакистан да посредничи между Вашингтон и Техеран за подновяване на преговорите.
Китайското външно министерство заяви, че страната ще продължи да играе активна роля за възстановяване на мира и спокойствието в региона. Пекин обаче не е готов да използва военна сила и предпочита дипломация, диалог и свободно движение по международните морски маршрути.
Според Анна Боршчевская от Вашингтонския институт досегашният резултат от китайската дипломация са ограничени двустранни договорености, които пазят свързаните с Китай кораби. Извън това, по думите ѝ, остава неясно какво още Пекин е успял или е бил готов да постигне.
Китай продължава да се възползва от отстъпките в цената на иранския петрол и поддържа прагматични контакти с хусите, за да защити собствените си търговски интереси. В същото време властите в Поднебесната империя отричат да са предоставяли на Иран военна помощ и настояват, че не са “наливали масло в огъня”.
