Тодорова посочи пред БНР, че най-много чуждестранни работници са заети в строителството и туризма заради недостига на кадри. Все по-често чужденци попълват и липсата на работници за поточните линии, въпреки предпочитанието на работодателите да наемат българи, предава Дир БГ.
Най-много са работниците с единно разрешение за пребиваване и работа. Следват около 14 000 регистрирани за сезонна заетост до 90 дни, а останалите сред най-често използваните режими са сезонна заетост за периоди от 90 дни до 9 месеца и от 90 дни до 6 месеца.
През 2025 г. малко над 49 000 души от трети страни са получили право да работят в България. Тодорова смята, че за оставащите три месеца на 2026 г. е реалистично общият брой да нарасне до 60 000.
Най-голяма е групата от Узбекистан – над 12 000 души. Следват гражданите на Непал и Турция, а сред страните с най-много пристигнали са още Киргизстан, Индия и Индонезия.
От началото на 2026 г. регистрация са получили 49 души с български произход – леко намаление спрямо предходната година, посочи експертът.
Разрешителни за работа
Единното разрешение за пребиваване и работа може да бъде издадено за срок до три години. След изтичането му работниците могат да поискат продължаване на престоя си, като подадат допълнителни документи в Дирекция “Миграция”.
Синята карта на ЕС позволява на граждани на трети държави да работят в България до пет години. Тя е предназначена за най-висококвалифицираните кадри, а през първите девет месеца на годината такава карта са получили близо 1000 души. Според Тодорова този режим е по-дългосрочен, но не е предпочитан от българските работодатели.
Хората с временна закрила в България могат да работят без разрешително за работа. Тодорова отбеляза, че гражданите на Украйна започват да търсят по-дългосрочна перспектива за пребиваване и работа в страната.
