Kid Consulting
Начало » Кралица Мери разказа за самотата след преместването си в Дания
Шоубизнес

Кралица Мери разказа за самотата след преместването си в Дания

Кралица Мери разказа за самотата след преместването си в Дания
Кадър: Getty Images
Кралица Мери сподели, че се е чувствала изолирана след преместването си от Австралия в Дания и след загубата на майка си. Тя разказа за преживяванията си в интервю за детския вестник "Børneavisen", цитирано от Dir.bg.

Мери е била на 25 години, когато майка ѝ Хенриета “Ета” Доналдсън умира през 1997 г. на 55-годишна възраст от усложнения след сърдечна операция. Пет години по-късно Мери се премества от Австралия в Дания. Информацията е от Дир БГ.

Кралицата разказва, че без познания по датски понякога не е можела да следи разговорите и игрите на събирания. “Когато не владееш езика и седиш на вечеря или участваш в игра, но не можеш напълно да следиш случващото се, се чувстваш леко изолиран”, спомня си тя.

Мери казва, че малките жестове са ѝ помагали да се почувства приета: хората около нея обяснявали какво се случва или говорели по-бавно. С подобряването на датския ѝ език чувството на изолация постепенно отслабнало, а тя започнала да участва по-пълноценно в разговорите.

В интервюто кралицата споделя и за самотата след смъртта на майка си: “И аз съм се чувствала донякъде изолирана”, казва тя. “Това се е случвало най-вече в определени ситуации. Например, когато загубих майка си, се чувствах много сама.”

Бащата на Мери, Джон Доналдсън, е починал на 11 април 2026 г. В публикацията се допуска, че загубата му може да е върнала тези чувства, но това не е представено като потвърдено от кралицата.

Мери се омъжва за тогавашния престолонаследник Фредерик през 2004 г. Той става крал през януари 2024 г., когато тя става кралица-консорт.

Кралицата е председател на фондацията “Мери” (Mary Foundation), създадена за справяне със социалната изолация и подобряване на благосъстоянието. Фондацията работи за укрепване на общностите и подкрепа на хората, особено на децата и младежите, така че да се чувстват приети и включени.

Мери посочва, че изключването от общност е неприятно преживяване, което познава и от личен опит. Тя проявява особен интерес към създаването на приобщаваща среда в училищата и подчертава значението на малките жестове на внимание.

Още статии

  • Намерете ни във Фейсбук