Още при старта на “Кажи на Пенчо” идеята беше пределно проста – вместо снимките на дупки, боклуци, опасни участъци и други проблеми да потъват във Facebook, те да бъдат събрани, проверени и насочени към хората, които носят отговорност за управлението на Русе.
Платформата стартира на 1 август като независима гражданска инициатива на Дунав 24 и още в първите дни започна да получава сигнали от русенци. И тук някъде литературата сякаш сама реши да се намеси. “Пенчо, бре, чети! Пенчо не чете.” Познатата литературна закачка звучи повече от любопитно на фона на случващото се в Русе.
Русенци пишат, отговорът засега е тишина
След старта Дунав 24 информира Община Русе за платформата и за постъпващите граждански сигнали. Отговор и заявена позиция дали администрацията възнамерява да разглежда проблемите, изпращани чрез “Кажи на Пенчо”, обаче не последва.
Не е необходимо Пенчо Милков лично да стои пред компютъра и да отваря всеки един сигнал. Никой не очаква кметът сам да обикаля с кофа асфалт, метла или отвертка за уличните лампи. За това съществува цяла общинска администрация. Но от кмета и неговия екип може да се очаква поне едно – интерес и отношение към проблемите, които гражданите поставят публично и конкретно.
Проблемът не е кой е направил платформата
“Кажи на Пенчо” не е официална система на Община Русе и никога не се е представяла като такава. Това е независима гражданска инициатива на Дунав 24, а подаденият през нея сигнал не замества официалната жалба до съответната институция.
Само че този факт не прави дупката по-малко дълбока, не поправя счупения тротоар, не почиства боклука и не обезопасява опасното място. Сигналът си остава сигнал, а проблемът – проблем, независимо през кой сайт гражданинът е решил да го покаже. Ако интересът на администрацията към даден проблем зависи от това кой сайт го е публикувал или дали властта харесва критичния му тон, тогава вече имаме далеч по-сериозен проблем от една дупка на улицата.
“Кажи на Пенчо” не иска чудеса
Платформата не обещава, че всеки подаден сигнал ще бъде решен. Всеки случай се преглежда, а основателните сигнали могат да бъдат насочвани към кмета, Общината или друга компетентна институция и впоследствие да се проследява дали има отговор или предприети действия.
Никой не иска магическа пръчка. Иска се отношение – едно “получихме сигналите”, едно “ще ги проверим”, едно “този проблем е наш, този е на друга институция”. Дори аргументиран отговор, че даден проблем не може да бъде решен по искания начин, би бил реакция. Мълчанието обаче също е форма на комуникация и колкото повече граждански сигнали се натрупват, толкова по-силно започва да звучи то.
Не Дунав 24 чака отговор, русенци чакат
Това вероятно е най-важното уточнение. Когато чрез “Кажи на Пенчо” бъде изпратен сигнал, зад него не стои просто поредната публикация на един сайт. Зад него стои човек от Русе, който е отделил време да снима проблем, да посочи мястото и да опише какво не е наред.
Това не са “сигналите на Дунав 24”. Това са сигналите на русенци. Затова въпросът не е дали Пенчо Милков харесва “Кажи на Пенчо”, нито дали администрацията харесва Дунав 24. Въпросът е много по-прост – когато гражданите говорят за проблемите на Русе, местната власт слуша ли ги? Засега липсата на видима реакция към инициативата не дава особени основания за положителен отговор.
“Пенчо, бре, чети!”
“Кажи на Пенчо” ще продължи да приема сигнали. Платформата е създадена именно с идеята отделният граждански глас да не се изгуби и реалните проблеми да могат да достигат до хората, които управляват града.
Дунав 24 остава отворен за позиция на Пенчо Милков и Община Русе и ако такава бъде предоставена, тя ще бъде отразена. А дотогава литературната препратка сякаш сама пише финала – “Пенчо, бре, чети!” Русенци вече говорят. Време е някой и да ги чуе.
Пенчо бре, учи!
Пенчо си мълчи.
Пенчо бре, чети!
Муси се, сумти.
Пенчо бре, чети!
Пенчо не чете.
Пенчо, работи!
Пенчо пак не ще.
Пенча го мързи,
гледа да лежи,
ходи, та се май,
търси да играй.
Време се мина,
Пенчо порасна,
иска да яде,
няма откъде.
Петко Р. Славейков, 1888 г.
