Според БТА празникът е свързан с явяването на Христос на планината Тавор, където Той се преобразил пред Петър, Яков и Йоан. До Него застанали Моисей и пророк Илия, а от небето се чул гласът: “Този е Моят възлюбен Син”.
Събитието е тълкувано като знак за божествената природа на Иисус и като утеха за учениците преди страданията Му. В богословието светлината, в която Го видели, се нарича нетварна и е свързана с учението на исихазма.
Народни вярвания
В българския фолклор Преображение Господне бележи прехода от лятото към есента. Казва се, че слънцето се обръща с гръб към лятото, а водите изстиват и денят става по-къс.
По традиция 6 август се приема и за последен ден за къпане в открити водоеми. Вярва се още, че змиите и гущерите се прибират в дупките си, а нощта срещу празника е време, когато небето се отваря и Бог сбъдва желанията на праведните.
Денят се свързва и с билките и лековитите извори. Сутринта в църква се носят първите чепки грозде, както и ябълки, дини, капини и жито, които се освещават и се раздават за здраве.
Въпреки че празникът е по време на Богородичния пост, църковният канон и народната традиция позволяват риба. Според поверието времето на Преображение подсказва каква ще бъде есента.
На 6 август имен ден празнуват Сотир, Сотирка, Сотирия, Сотирис, Преображен, Преображена, Пребрана, Сияна, Сиян, Спас, Спаска, Евгени, Евгения, Християн, Христин, Християна, Христина, Христо, Светослав, Светозар, Светомир, Спасимира, Спасимир, Светльо, Светла, Светлана и Светлин.
